„Щастието е пеперуда, която ако гониш, винаги ти се изплъзва. Но ако седнеш тихо, може да кацне точно върху теб.” – Натаниъл Хоторн

На 19 май 1864 година е починал американският писател Натаниъл Хоторн.
Той е сред първите автори, придаващи психологически елемент на своите персонажи. Набляга върху чувството за вина, породено от конфликта между стремежа към лично щастие и обществените ограничения.
Роден е през 1804 година в Салем (Сейлъм), Масачузетс. Отгледан е само от майка си и отношенията им се запазват близки. Интересно е, че дядо му е участвал в процеси срещу обвинени във вещерство жени през ХVІІ век. Завършва колежа Боудоан в Мейн. Негов състудент е бъдещият президент на САЩ Франклин Пиърс.От 1825 г. до 1836 г. той пише главно за списания и вестници. Първият му роман, „Фаншоу”, е публикуван през 1828 година, като лично той финансира неговото издаване. През 1842 година се сприятелява с трансцеденталистите Ралф Уолдо Емерсън и Хенри Дейвид Торо. Хоторн обаче не споделя разбиранията им, смятайки ги за прекалено повърхностни и оптимистични. Въпреки това, той се жени за София Пибоди, която е представителка на това движение.

През 1850 година излиза най-известната му творба – „Алената буква“. Книгата е революционна за времето си, когато пуританството в Америка е в своя пик. Година по-късно излиза другата известна книга на Хоторн – „Къщата със седемте кули”.
През 1853 година Хоторн е назначен за консул в Ливърпул, със съдействието на стария му познайник Франклин Пиърс. Живее в английския град 4 години, след което прекарва известно време в Италия. Там пише „Голямото каменно лице” (1860 г.) – книга, изследваща чувството за вина. Това е последният му завършен роман.

По материали от: „Кой кой е в световната литература“