„Най-често ни липсва не щастието, а умението да бъдем щастливи.“ – Морис МЕТЕРЛИНК

„След Шекспир никой не е постигнал такъв замах на въображението

и такава безграничност на поетическата фантазия, както Метерлинк“

(проф. Любомир Тенев)

„Малкият белгийски Шекспир“, наречен така от Октав Мирбо още при появата на първата му пиеса („Принцеса Мален“), е роден на 29 август 1862 година в Гент. Голяма част от населението на белгийския град е френско. Преобладаващо френско е и името на писателя – Морис Полидор Мари Бернар, придружено от типичната белгийска фамилия Метерлинк. Дете на богато семейство, той  е изпратен в известния по онова време йезуитския колеж „Сент Барб“. Много от възпитаниците му оставят трайна следа във френската култура и литература. Един от тях е белгийският поет-символист Емил Верхарн. Завършил успешно, младият Морис продължава в Гентския университет с обучение по право, специализира няколко месеца в Париж и се завръща в родния град. Започва работа в адвокатска кантора, но не за дълго. Бързо разбира, че призванието му е свързано с литературата. Заниманията с нея отдавна заемат доста от неговото време. Има опит и като сътрудник на белгийските списания „Льо жьон белжик“ и „Валония“. На 24 години издава първа стихосбирка („Парници‘, 1886) и добрият отзвук го насърчава да направи своя избор – да предпочете кариерата  на поет, критик и есеист. Издава втора стихосбирка („Дванадесет песни“, 1896), а вече се е наложил като драматург и „водеща фигура в театъра на символизма“.

Заминавайки за Франция, попада в „Меката на театралното изкуство“. Париж с „Комеди Франсез‘, но и много други театри – водещи с отлична репутация, „булевардни“ и „свободни“, предлагат богатство от теми и жанрове, сериозно и зрелищно се преплитат и конкурира. Метерлинк, заедно с Едмон Ростан, се оказват „най ярките звезди сред съзвездието на френските драматурзи през 90-те години на XIX в.“ . Нещо повече, талантливият белгиец е и теоретик на символистичната драма, формулирайки основите на т. нар. „статичен театър“, наречен по-късно „минималистичен“. Стремящ се към единство и синтез на изкуствата, отрежда важна роля на звуковите ефекти, сценичното осветление, пластиката на актьорите. Силно влияние върху художественото оформление на спектаклите имат  фламандските живописци от XVI-XVIIв. и английските „прерафаелити“ с техните картини.

Ако в ранните си драми Метерлинк се интересува главно от неумолимата съдба и човека, намиращ се „пред прага на смъртта“, то в по-късен етап вниманието му привличат психологическата драма, историческите и приказно-фолклорни сюжети. Именно с тези по-късни свои пиеси, белгийският драматург става известен и в България. Народният театър поставя „Чудото на Свети Антоний“ два пъти (1918, 1927) и историческата драма „Мона Вана“, 1923 (с режисьор и художник Сирак Скитник, в главната роля Адриана Будевска). След дълъг период на забрава, Метерлинк отново е възкресен на първата ни сцена. И това е най-големият му успех у нас – „Синята птица“ (превод Невена Стефанова, музика Борис Карадимчев и постановка на големия български режисьор Николай Люцканов). Вълшебната феерия се играе цели четири сезона (1985-1989) с голям успех. Един от върховете в творчеството на Метерлинк, тя е „дълбоко, зашеметяващо символична“ и в същото време много различна от другите му пиеси. Първата й премиера е в Москва през 1908 г. Самият автор предоставя правата на „Синята птица“ на МХАТ за 10-годишния юбилей на театъра. Постановката е на великия Станиславски и се играе над 2300 пъти при огромен успех. Три години по-късно е и френската премира на приказната драма – в парижкия театър „Режан“.

През същата тази 1911 година получава Нобелова награда за литература.

За родината си и Франция Метерлинк е преди всичко лирик – „един от най-големите поети-символисти“, майстор на класическата рима и новия свободен стих. В България е по-известен с драмите си. Най-малко позната е философската му проза („Съкровището на смирените“, „Мъдрост и съдба“, „Заровеният храм“, „Великата тайна“ и др.) А още по-малко – „физиологическите есета“, посветени на „обществените животни“ – пчели, мравки, термити. Резултат от 20-годишния му опит на пчелар е книгата „Животът на пчелите“ (1901). Аналогията с човешкото общество е ясна  и е добре да се поучим в нашите „големи страсти и горда съдба“ от „техните дребни жестове и скромни обичаи“.

„Водеща фигура в европейския модернизъм“, славата му затихва в годините на Първата световна война. Може би, защото още в началото й, Римокатолическата църква включва неговите произведения в Индекса на забранените книги. В краткото следвоенно затишие Метерлинк е обявен за граф от крал Албер I, купува замък в Ница и там заживява със съпругата си Рене Даон – известна актриса в Париж, станала извстна на 18 години с ролята на Тилтил в „Синята птица“. Но избухва Втората световна война и двамата емигрират в САЩ, за да се завърнат едва след края й.

Морис Метерлинк умира в Грас край Ница на 6 май 1949 година.

Августина Савова, 2023