На 22 юни 1898 година е роден писателят Ерих Мария Ремарк.

Ремарк е от френски произход, но е роден в Северна Германия – в Оснабрук. Следва в Мюнстер, но 18-годишен е мобилизиран в германската армия.  През Първата световна война се бие на Западния фронт и е раняван неколкократно. След войната  започва работа като учител. През 1927 година започва да пише първия си роман „На западния фронт нищо ново“, като го  написва едва за няколко седмици. Трудно намира издател, който да се съгласи да издаде книгата му, но въпреки това романът излиза от печат през 1929 година. Основаващ се на личния му опит през войната, той разказва без заобикалки за ужасите, съпътстващи войнишкото ежедневие в окопите, където загиват милиони. Никоя книга преди това не предлага така реалистична и в същото време мъчителна картина на ужасните събития.

През 1931 година излиза продължението на първия му роман „Обратният път“, в което се разказва за разпадането на германската армия след Първата световна война. Новото нацистко правителство обявява подобни романи за непатриотични и обвинява Ремарк в пацифизъм.

През 1933 година националсоциалистите публично изгарят „На Западния фронт нищо ново“ и „Обратният път“, като публикуват пропаганда, в която се твърди, че писателят помага на френски евреи и че истинското му име е Крамер (Ремарк – на обратно). Отнето му е германското гражданство. Писателят е принуден да напусне родината си и се мести в Швейцария, а след това в САЩ. През 1939 година става американски гражданин и се жени за актрисата Полет Годар.

Ерих Мария Ремарк  създава още десет романа, сред които особена популярност добиват „Трима другари“, „Триумфалната арка“, „Време да се живее и време да се мре“, „Черният обелиск“, „Нощ в Лисабон“ и посмъртно публикувания „Сенки в рая“. Всички тези творби увеличават славата му и го утвърждават като „майстор на лирическия натурализъм“. Книгите му са преведени на 58 езика.

В Библиотека „Зора“ можете да намерите всички книги от автора, излезли на български език.