На 10 ноември 1759 г. в градчето Марбах на р. Некар е роден  ФРИДРИХ ШИЛЕР – геният, чиято съдба е белязана с величие и трагизъм,  един от плеядата даровити мъже, които ражда разпокъсана и изостанала Германия през втората половина на XVIII в. Само за 35 години те успяват да приобщят духовно нацията си към постиженията на изпреварилите ги англичани и французи, привличат погледа на цяла Европа и стават нейния духовен център.

      Потомък на обеднели швабски селяни и хлебари, младият Фридрих учи медицина  във военната школа на Щутгарт. Там се запознава с просветителските идеи на Русо, който става негов кумир, чете преводи на Шекспир, очарован е от Лесинг и Гьоте. Успява да се дипломира и е назначен за полкови лекар с мизерна заплата. Вече е известен сред колеги и приятели като даровит поет и драматург. Подобно на Гьоте, става знаменитост не чрез стиховете, а с първата си драма „Разбойници”.  Премиерата е в Манхайм през 1782 г. и успехът надхвърля всички очаквания. Според очевидци театърът приличал на лудница: „…изблещени очи, стиснати юмруци, пресипнали викове в залата. Непознати се прегръщаха хълцайки, жени залитаха пред вратите почти припаднали. Развръзката се разрази в хаос …”  Авторът присъства на този триумф, неразпознат сред тълпата. Скоро пиесата е поставена в Хамбург, Лайпциг и Берлин. Получил забраната на Вюртембергския херцог  да се занимава с литература, Шилер напуска Щутгарт и става драматург на театъра в Манхайм. Тригодишният му престой там е изключително плодотворен като драматург. Амбицията му е да продължи делото на Лесинг по създаване на немски национален театър. Появяват се „Заговорът на Фиеско от Генуа” (1783) ,„Коварство и любов” (1784), „Дон Карлос” (1788). Още през 1785 г. изпада във финансови затрудния. Спасен е от приятелския кръг около юриста Кьорнер. Истинската човешка дружба го вдъхновява и той създава одата „На радостта”,  прозвучала 40 години по-късно във финалния хор на Бетховеновата Деветата симфония в Императорския театър – Виена. А век и половина след това тези две велики произведения, свързани завинаги в монолитно единство, стават химн на Обединена Европа.

През 1787 г. Шилер пристига във Ваймар, където министър на княжеството е Й. В. Гьоте. Той помага на младия си колега да заеме длъжността професор по история в Йена. И така започва това необикновено приятелство . В благородно съревнование между тях са създадени прочутите балади на Шилер – „Поръчителство”, „Жеравите на Ибик”, „Пръстенът на Поликрат” и др. Авторът на „Фауст” му предлага и сюжета на „Вилхелм Тел” – драма, написана само за девет месеца. Работейки само по карти, без дори да посети Швейцария, Шилер създава своя шедьовър, „превърнал се за поета в предсмъртен лебедов зов за свобода и справедливост между хората”. Умира на 09 май 1805 г. от туберкулоза. Погребан е в старото гробище при църквата „Св. Яков” във Ваймар. Край езерото в Брунен се извисява 28-метрова скала и в негова памет през 1859 г. по повод 100-годишнината му са изсечени думите: „На Шилер, певеца на Тел от Кантона Ури”.  От тогава я наричат скалата на Шилер.