
„Най-много се купуват книгите, които най-малко се четат” – Братя Гонкур
- 17.05.2022
- 0
В света на литературата Едмон (1822-1896) и Жюл (1830-1870) дьо Гонкур
са впечатляваща и плодотворна двойка. Свързва ги не само кръвта. Общи са възгледите им, творческите виждания, житейската философия, интересите. Самите те се определят като
„двама души, два мозъка, две души, две енергии, две воли, свързани, споени, вплетени и слети в едно, та дори и в славолюбието”.

Братята са потомци на аристократичен род от Лотарингия, преселил се в Париж по време на Реставрацията. Когато майка им умира (1848 г.), те получават значително наследство.

Вкусът към изкуството и средствата, с които разполагат, ги правят страстни колекционери на графика и живопис, скулптури, скъпи предмети и различни украшения. Имат и научни интереси, стават „талантливи изследователи на епохата на Френското просвещение, а така също и оригинални художествени критици”. Но цел и смисъл на живота им е литературата.
Феноменално е творческото им сътрудничество, продължило повече от две десетилетия – до смъртта на по-малкия брат Жюл. Тази уникална екипност ражда едно богато и разнообразно творчество, включващо 6 романа (Едмон добавя още 4), пиеси, исторически есета.

Най-впечатляващото им съвместно дело обаче е техният многотомен „Дневник” – панорама на френския духовен и литературен живот от втората половина на XIX век, ценен документ за аристократичните и артистични кръгове във Франция по време на Втората империя.
Воден със забележително постоянство повече от 44 години (1851-1896), този дневник разкрива непосредствени впечатления от срещи с големите в литературата, изкуството, философията, историята: Виктор Юго, Жорж Санд, Гюстав Флобер, Емил Зола, Алфонс Доде, Ги дьо Мопасан, Теофил Готие, Анатол Франс, Едгар Дега, Огюст Роден, Пиер Гаварни, Сара Бернар…
В културния живот на Европа братята остават най-известни със създаването на Академия „Гонкур”, която и до днес всяка година връчва едноименната високопрестижна литературна награда във Франция.
За да увековечи паметта на скъпия си и непрежалим брат, Едмон дьо Гонкур осъществява отколешна идея на двамата. Прави завещание, според което цялото им имущество ще отиде в специален фонд, предназначен да поддържа новоучредена Академия „Гонкур”. Десетимата й членове са длъжни да следят литературния процес в страната – всичко ново и талантливо, което се появява на хоризонта на писаното слово, а най-добрата прозаична творба да бъде отличавана с награда от 5 000 франка.
По силата на завещанието, Академия „Гонкур” е основана през 1900 г. в противовес на създадената от кардинал Ришельо през 1635 г. Френска академия, отказала слава на велики автори като Балзак, Флобер, Зола, Мопасан, Бодлер.
Литературната академия получава статут на сдружение с общественополезна дейност и присъжда първата си награда на 21 декември 1903 г.
След Втората световна война паричното измерение на отличието става символично.
„Академиците се събират на тържествен обед в изискан парижки ресторант, на който бива поканен и новият лауреат на наградата. По време на церемонията председателят на академията връчва на лауреата поднос с плик, в който е поставена банкнота.”
(С. Хаджикосев)

Днес тази банкнота е 10 евро. Но наградените книги се издават в големи тиражи и получават отличителната червена лента – своеобразна гаранция за качество. Допечатват се веднага, щом бъдат изчерпани. Това, разбира се, носи значителни печалби и слава за автор и издатели.
Всеки писател може да получи наградата само веднъж. Единствен Ромен Гари е отличен два пъти: през 1956 г. за романа „Корените на небето“, а през 1975 г., под псевдонима Емил Ажар, за „Животът пред теб“.
Братята Гонкур остават неразделни и след смъртта. Гробището на Монмартър в Париж ги е приютило в общ дом за вечни времена.
Мария Маринова, 2022 г.