„НАЙ-ДЪЛГАТА РЕЧ НА КМЕТА“

Един мой приятел ми разказа следната история. Няколко месеца преди обявяването на войната с Турция, кмет на града за втори път бил Добри Бояджиев. Един ден черковната камбана започнала да бие силно. Войска и народ се бил събрал на малкия площад пред къщата на доктор Бананов – лекаря без клиенти, която се намираше срещу хотел „Зора”.

Очаквало се кметът на града да приветствува сливенските граждани и войската по повод провъзгласяването на княз Фердинанд за цар.  Народ, войска, музика – военна и градска, учащи се, търпеливо чакат да се появи кмета на балкона и да държи дълга реч – приветствие. Най-после на балкона излизат официалните лица. Кметът дръпнал следната реч:

„Граждани, нашият княз стана вече цар! Това е то!”

И веднага напуснал балкона и се прибрал в стаята.

Войската не изгубила присъствие на духа и изпроводила кметската реч с едно дълго и продрано „Ура”. Музиката засвирила марш за разотиване.

Из книгата на Русчо Симеонов „Течаха бистри вади и се виеха орли”