„Най-важното е да се трогваш, да обичаш, да се надяваш, да тръпнеш, да живееш. Да бъдеш човек, преди да бъдеш художник.” – ОГЮСТ РОДЕН

Родоначалникът  на импресионизма в пластичните изкуства и модерната скулптура

Франсоа Огюст Рене Роден се ражда в Париж на 12 .11.1840 г. Баща му, Жан-Батист, е  дребен чиновник в полицейската префектура,  а майката Мари – шивачка. Семейството живее скромно, дори оскъдно, а татко Роден работи по десет часа на ден, за да издържа жена си и двете им деца.

Малкият Огюст не блести в клас. Едва се научава да чете и пише, лесно губи интерес към занятията  с „отците” в манастирското училище. Деветгодишен го преместват в пансиона за момчета в Бове, ръководен от родния му чичо. И тук нещата не потръгват – диктовките гъмжат от груби правописни грешки, латинският  му е плачевен,  с аритметиката е на „Вие“ . Но пък как рисува! Това занимание го влече истински.  Разочаровани от момчето, учителите го връщат при родителите му в Париж.

В града има „Безплатно рисувално училище”,  основано от Луи XVI и наречено „Малкото училище”, а 1500 ученици получават в него обучение на високо равнище. Именно тук, Роден за първи път вижда глина:

 „Стори ми се, че съм на небето – пише по-късно той –  моделирах няколко отделни части – ръце, глава, крака; после захванах цяла фигура. Изведнъж цялото ми стана ясно. Удаде ми се със същата лекота, както би ми се удало днес. Бях като в захлас.”

Решението е взето – скулптурата ще бъде големият смисъл на целия му предстоящ живот. И неговата голяма страст.

Оттук нататък глината ще е постоянно в ръцете му . От мрамора ще оживеят скулптури, които будят възхищение и днес. 

Роден е неуморен в желанието да се учи. Кръстосва Париж пешком, зле облечен, „дъвчейки  парчето хляб и бучката захар, които майка му е пъхнала в джоба на сюртука му”. Труди се безспир, усвоява основни принципи на маслената живопис, обикаля ден след ден из Лувъра (входът е безплатен ) – наблюдава, интересува се, скицира. В Имперската библиотека се рови из албумите с гравюри. Изучава голото тяло в специален курс, а вечер до късно рисува по памет, за да се упражнява. Висшето училище по изящни изкуства, обаче, три пъти  отхвърля кандидатурата му.

Идват двадесет трудни години на лутане, несигурност, безпаричие и търсене на каквато и да е работа.  Роден понася всичко стоически, без никога да се оплаче. Това, което го сломява и го потапя в скръб е загубата  на любимата му сестра Мари, негова закрила и опора. След смъртта й, той потъва в бездната на своята печал и изоставя четките и длетото. Започнатите творби остават недовършени.

Спасение ще намери  в малката  обител на отец Еймар – човекът, който ще разпознае яркия талант и ще върне Огюст към живота  и творчеството. Първата значителна творба на Роден е именно бюст на отец Еймар.

През 1864 г. животът среща младия мъж с Роз Бьоре, шивачка и модел. Между двамата бликва сърдечност и обич и те заживяват заедно, но без брак. Ражда им се син. Тази връзка продължава цели петдесет и три години, въпреки многобройните увлечения и нескрити любовни авантюри на Роден, които Роз търпи и  великодушно  прощава. Женят се чак през 1917 г., в края на земния си път, няколко седмици преди нейната и месеци преди неговата смърт. 

Една специална жена обаче – очарователната КАМИЙ КЛОДЕЛ –  бележи и творчеството, и живота на скулптора.

„Прекрасно чело над дивни, лазурносини очи – като в картините на Ботичели; големи чувствени устни; гъста златисто-кестенява коса, която се спуска до кръста й. Външност, която впечатлява със своята дързост, превъзходство над останалите. И… детинска наивност.” Така я описва брат й, поетът Пол Клодел.

Младото  момиче с огнен темперамент  идва в ателието на маестрото като помощничка – почиства статуите, меси глина, наблюдава творческия процес и се учи:

„Да се уча при великия скулптор! Това е подарък на съдбата.”

Камий Клодел притежава оригинална дарба и ярко въображение.

Тя става модел, муза и любовница на своя учител.

 „Роден се възхищава от нея. И я обича, както никога не е обичал и никога вече няма да обича. Духовното общуване с нея го обогатява, окриля вдъхновението му.” (Б. Шампиньол)

В тази бурна десетгодишна връзка бушуват  любов и страст, възторг и разочарования, гняв и обида. Камий го иска само за себе си и не може да му прости нежеланието да напусне Роз и сина им.  Затова го напуска тя. Завинаги. Живее в уединение и нищета цели 30 години, изгубва разсъдъка си и угасва в болничен приют.

Но във времето на страстната им любов се раждат някои от най-чувствените творби на Огюст Роден: „Целувката”, „Ева”, „Вечна пролет”…

Цялото му творчество е израз на мощен талант и дълбока чувствителност. Преди да пристъпи към някоя скулптура, авторът прави многобройни етюди, рисунки или скици с туш, които сами по себе си имат висока стойност и значение.

През 1880 г. на Роден възлагат поръчка – портал от бронз за бъдещия Музей на декоративното изкуство в Париж. Скулпторът решава това да бъде ансамбъл от  барелефи по мотиви  на Дантевия „Ад”, Бодлеровите „Цветя на злото” и „Страшният съд” на Микеланджело. Работи по проекта цели 37 години, многократно пренарежда детайлите, размества фигурите в композицията, а много от тях се превръщат в самостоятелни творби: „Мислителят”, считан за връх в творчеството му, „Адам и Ева”, „Целувката”, „Мимолетна любов” и много други.

„Вратите на Ада” е отлята от бронз едва след смъртта на Роден.

Специално място в творчеството му заема друга скулптурна група – „Гражданите на Кале”, пресъздаваща епизод от Стогодишната война. Шестима от водачите на града тръгват доброволно към смъртта, за да спасят  обсадения от англичаните Кале. Тези смели мъже трябва да излязат с примки на врата и да бъдат екзекутирани, след като предадат ключовете от града и замъка. Скулптурата от шест фигури е работена между 1884 и 1888 г. В Кале е поставена през 1895 г. 

Цялото творчество на Роден го издига до върховете в историята на световната скулптура, редом с Микеланджело и Донатело.

Той е новатор, който не се съобразява с традиционните стандарти. Единствен за времето си въстава срещу закостенелите норми на академизма, внасяйки нови прогресивни естетически ценности в пластичното изкуството.

„Почти до края на живота му, изкуството на Роден е предмет на ожесточени спорове. Но времето извършва своето. Онова, което някога е изглеждало скандално, постепенно избледнява, за да остане само сиянието на гения. Няма друг художник през 20. век, който да се е наложил така безусловно и с такава сила.” (Б. Шампиньол)

Огюст Роден умира на 17 ноември 1917 г. Погребан е до съпругата си Роз в Мьодон, а над гроба им се издига едно от копията на Мислителя.

Мария Маринова, 2021