“Мъжеството винаги предизвиква уважение, дори ако това е мъжеството на врага.” – Александър Дюма-баща

Любимият на много поколения Александър Дюма-баща е сред „най-загадъчните феномени в историята на европейската култура. Самите французи се колебаят към кое направление да го причислят. Той е ако не първият, то поне най-значителният представител на масовата развлекателна литература в Европа.“  

„По известност и читателски симпатии си съперничил само с Юго и Балзак, а самият Дюма знаел това и се ласкаел да ги нарежда сред най-близките си приятели.“ (С. Хаджикосев)

Неговият „бурен авантюристичен живот“ е не по-малко интересен от романите му. Неслучайно ненадминатият майстор на биографичния жанр Андре Мороа е вдъхновен от  „тримата Дюма“, създавайки едноименния си шедьовър – увлекателен пъзел от автентични писма, места, картини, случки и много снимки на знаменитите дядо, баща и син.

Роден е на 24 юли 1802 година във Вийер Котре. Внук е на френския маркиз Дави дьо ла Пайетри и Сесет Дюма – чернокожа робиня от о-в Санто Доминго. Техният син генерал Тома-Александър Дюма, „един от най-смелите военачалници на Наполеон“, е бащата на писателя. Приел името на майка си заради конфликт с родителя-аристократ, генералът го предава на своя син – великия писател. А той на свой ред го прави още по-известно и популярно, за да премине и получи още слава чрез едно от децата му, също писател и също Александър Дюма.

Само на 3-4 години е, когато загубва своя баща, от когото е наследил „исполинския ръст, смуглото лице и къдравата коса“. И с когото много се гордее. Майката, останала без средства, сама отглежда момчето. Не е в състояние да му осигури добро образование, но затова пък често разказва истории за героичните подвизи на неговия баща, наречен от противниците си „черният дявол“. Това засилва още повече въображението му, достатъчно подхранвано от безбройните книги, които чете.

Дете на романтична епоха, смел и темпераментен като предците си, младият Дюма е обаятелно сладкодумен. Смесвайки реалност и фантазия, живее в свят на приключения и вижда всичко в героична светлина. Така неусетно става на 20 години. И решава, че трябва да завоюва първо Париж, а после и света. Заминава за френската столица и благодарение на бащината си репутация, започва работа като секретар в канцеларията на Орлеанския херцог (бъдещия крал Луи-Филип). Заедно с това пише статии за списания и пиеси, става част от парижката бохема. Точно в тези години се появява синът му Александър, наследил името и таланта на своя баща – плод на любовна страст с Катрин Лабе, съседка на писателя.

Навлизайки в кръга около Виктор Юго, подкрепя бунта на младите романтици и активно участва в театралната реформа. Драмата му „Анри III и неговият двор“ предхожда с цяла година „Ернани“ на Юго („кулминация в битката между стари и млади“), явявайки се първата френска романтическа пиеса. За по-малко от две години са поставени 7 негови драматични творби с голям успех, но страстта му бързо се прехвърля в друга посока ,,, и създава безсмъртните си романи.

Междувременно буйната му кръв и неизчерпаема енергия го въвличат в множество бунтове, съпътстващи Юлската революция от 1830 г., поставила Луи-Филип на мястото на Шарл X. Налага се временно да потърси убежище в Швейцария и завръщайки се,  отваря „фабриката за романи“. Европа е преминала от „елитарна към масова култура“. Грамотността, вече достъпна за повече хора, довежда до по-широка читателска публика и вестниците въвеждат гениалното си откритие – романа в подлистници. Огромниата популярност на книгата „Парижките потайности“ от Йожен Сю, излизала по този начин, въодушевява Дюма да създаде „Граф Монте Кристо“ (1844-1845), надминавайки успеха й. И както се казва, „апетитът идва с яденето“ – следват „Тримата мускетари“, „След двадесет години“, „Рицарят Мезон-Руж“, „Графиня дьо Монсоро“, „Виконт дьо Бражелон“,  десетки и стотици други романи. Дори създава свой вестник – „Мускетар“, просъществувал пет успешни години. Но и той не успява да спаси Дюма от разорението, настъпило след развода му с актрисата Ида Ферие и най-вече заради огромните разходи по построяване на замъка-мечта  „Монте Кристо“.

След небивалия успех на романа, авторът му „решава да съедини литературата с живота и идентифицирайки се със своя герой, предприема една авантюра, която скоро подир това го разорява. Недалеко от Париж край градчето Сен Жермен ан Ле купува голям участък от гора и изразходва всичките си средства за построяването на замък, наречен от него „Монте Кристо“. Вдъхновен от примера на Уолтър Скот, сам проектира триетажния замък с исторически музей, заобиколен от вода, парк, езера и водни каскади, с чудесен изглед към цял Париж. Близо до главния вход с гравиран надпис „Обичам ония, които ме обичат“, са поставени бюстове на велики европейски драматурзи, сред които и на самия Дюма. А върху камъните на едно от мостчетата стоят издълбани заглавия на негови творби. В тази своя сбъдната мечта Дюма влага не по-малко въображение от романите си. Затова и парижани са покорени от този блясък и аристократичен размах. След четири години, в които реализира идеите си, писателят устройва тържествен обед в имението, на който кани 600 гости.”

Между тях е и Балзак, описал видяното в писмо до графиня Ханска:

„Ах, „Монте-Кристо“ – това е едно от най-прелестните безумства, осъществени някога. Това е най-царствената от всички бонбониери на света. Дюма вече е похарчил 400 000 франка и ще му трябват още 100 000, за да я довърши. Но той няма да кандиса, докато не осъществи своя замисъл … Ако можехте да видите този замък, Вие също бихте се възхитили от него … Проектът е прекрасен, с една дума, безумен разкош от времето на Луи XV, но стил Луи XIII с декоративни елементи от епохата на Ренесанса.“

Щедър и разточителен, способен да изгуби цяло състояние, за да осъществи някое свое желание, Дюма е понесен от вихъра на „бързото писане“. Надминава повечето си колеги по творческа плодовитост. Още докато е жив, известният парижки издател Мишел Леви започва да издава съчиненията му в 301 тома и това продължава 27 години (1862-1889). Фактът, че повечето от творбите са написани в съавторство, никак не омаловажава славата на Дюма-баща. Зад неговото име, превърнало се в запазена марка, се крие труда на някои известни (Жерар дьо Нервал, Теофил Готие) и много други непознати днес творци. Огюст Маке е един от тях, съавтор на „Тримата мускетари“, „Граф Монте Кристо“ , „Графиня дьо Монсоро“ и др.  Сътрудничеството им, започнало през 1838 г., приключва през 1851 г. със съдебни дела за „неуредени авторски и парични отношения“. Опитът на Маке да бъде признато равностойното му участие в голяма част от творбите на Дюма завършва с неуспех. И все пак той признава:

„Бях невероятно щастлив през целия си живот, че имах честта да бъда сътрудник и приятел  на най-блестящия измежду френските романисти“.

Този “гений на живота”, както го нарича Жорж Санд, умее да се наслаждава на всеки миг. Впуска се в различни авантюри без страх и изоставя всичко, което му омръзва без колебание. Живее със страст, размах и удоволствие. Печели огромни суми пари, но и бързо ги харчи. След фалита на собствения си театър в Париж и загубата на любимия замък, продаден на търг, е принуден да бяга от преследващите го 150 кредитори. Живее в Белгия, Русия, където става много популярен и накрая Италия, която му подарява едно желано приятелство – това с Гарибалди. Изпаднал за пореден път в бедност, пристига в къщата на Александър Дюма-син през 1870 г. и там завършва живота си на 68 години. Погребан е скромно в родното място. Смъртта му остава някак в сянка на фона на вилнеещата Френско-пруска война.

Сто години по-късно, през 1970 г. Шато де Монте-Кристо е реставрирано и превърнато в музей. А за 200-годишнината на великия писател (2002 г.), по инициатива на френския президент Жак Ширак, прахът му церемониално е препогребан в мавзолея на Парижкия Пантеон.

Така символично Александър Дюма-баща заема полагащото му се място сред великите личности на Франция.

Августина Савова, 2022