МУЗИКИТЕ

В Сливен преди Освобождението (1865-66 г.) е имало духова музика на Казак алая на Чайковски – Садък паша. С тая духова музика, качена на коне, казаците на Чайковски са правели демонстрации из улиците на Сливен.

В казиното, което е открито по време на пребиваването на Чайковски, е имало оркестър от арфи. На жените, които свирели на тези инструменти, им казвали АРФЯНКИТЕ. Те живеели в хотел „Сребърна зора”.

Когато полкът на Казак алая се е разпаднал, някой от музикантите му са образували салон-оркестър. Някой си Юрдан Панов – Чаушът, основал салон-оркестър. Тоя Юрдан, ненадминат „корнетист”, обичал често да изпълнява прочутата тогава „загубената поща”, та турците го обвинили, че е във връзка с Хаджи Димитър и че му е давал някакви сигнали. Станал е жертва на завистта и интригите на своите турски колеги. Обесен бил на върбите до Фарашевия дюкян в Клуцохор. Тия върби бяха запазени край вадата до към 1910 година.

Към 1865 г. е имало оркестър, ръководен от Димитър Хаджи Иванов, който е свирил при пиесата „Геновева”. Същият оркестър е направил силно впечатление на тогавашния турски управител и затова бил поканен да свири на сватбата на дъщеря му.

Към 1881 г. при открития Френски пансион на Бертран била организирана духова музика от Йосиф Каломати.

1890 г. е съставен друг оркестър, пак от Каломати, който свирил в кръчмата на Никола Петров (до джамията на Аба-пазар), наречена още Канцелария на Каломати и ДОМ НА СТЪРГАЧИТЕ.

Като капелник на 11 пехотен полк, Каломати подготвя добри инструменталисти. Тия инструменталисти започват да свирят  по бирарии и градини. Една такава група музиканти свиреше в градина „Земен рай”, начело с певачката Донка гиби олсун, в двора на Нено Брадата в Клуцохор.

Към 1908-10 г. любителски групички от китаристи и мандолинисти се скитаха до полунощ из улиците и правеха серенади на познати и непознати.

Към 1910-12-14 г. капелник на 11 пехотен полк беше Петър Стратев, с пом. Парушев. Повечето от музикантите бяха цигани, но нотисти. Когато тая военна музика свиреше из улиците по разни случаи, младежите се спираха и слушаха с удоволствие. Но особено, когато ставаше погребение на видни личности отивахме чак до гробищата, не като опечалени, а като жадни да слушаме мистичните погребални маршове.

Военната музика често свиреше и по домовете на заможни именници. Веднъж тая музикантска команда спря до занаятчийските дюкянчета срещу клуб „Христо Ботев”. От обущарничката на Ради С. Радев излязаха трима-четирима души и заловиха разговор с музикантите.

Не минаха и две минути и лъскавите месингови инструменти засвириха „Интернационала”… На малкото площадче „Шадарфана” , (пред днешните Хали), се събраха хора и започнаха ръкопляскания. Изсвириха и „Дружна песен”… Пак ръкопляскания и възгласи и недоумения.

Още на другия ден всички бяха изволнени или наказани…

Мина известно време и пак ги повикаха да си заемат службите в музикантската команда.

Нямаше кой да ги замести.

В Сливен имаше много духови музики, повечето музиканти бяха слухари.

Ангажираха ги за сватби, гощавки, моабети, честитки, погребения, манифестации на занаятчиите по патронните им празници и пр. и пр.

Музиките станаха толкова много, че се наложи общината да им взема такса.

Това навло се даваше на търг. Човекът, който го откупуваше, му даваха кочани и той си имаше 2-3 помощници. Когато вечер се чуе музика, и сред нощ да е, помощникът става и по слух, намира мястото и къса квитанцията… Като сергийно право… През деня се чуваха музики на различни краища на града – и затуй бяха необходими 3-4 души да търчат за таксите.

Весела компания с два-три файтона хванала музика и обикаля кръчмите.

Музика за танцувалните вечеринки и забави.

Музика за сватби, ангажирани за 4-5 дена и пр. и пр.

Освен множеството духови музики в Сливен имаше и състави от 3-4 души чалгаджии. Обикновено турски цигани, на които не вземаха такси. Те биваха ангажирвани от  моабетчии из кръчмите, извън града по компании и най-вече ще ги видите в неделя на Минералните бани.

За оркестрите в по-ново време (1920) няма да говорим.

Имаше нещо, с което нашите сливенски цигански музики се отличават от други градове.

Лолото – кларнетиста е ходил във Франция – Париж за запис на грамофонни плочи...

Из книгата на Русчо Симеонов „Течаха бистри вади и се виеха орли“