МУЗЕЯТ НА ЧИТАЛИЩЕ „ЗОРА”

Работих в кинотеатър „Зора” близо 20 години. Като художник с месечно възнаграждение. Между малкия салон и локал-ресторант „Зора” имаше една неголяма стая, която подредиха като музей. Поставени бяха много картини от Юрдан Кювлиев и от Димитър Добрович.

Имаше няколко шкафа с разни старини, имаше и два шкафа, покрити със стъкла, в които бяха наредени разни антики и монети, които са били в обръщение в стари времена в България. Сред тях имаше и антични златни монети, за които съм чувал, че ги е продал Георги Гюлмезов, но дали е вярно не мога да твърдя. В тия шкафове съм виждал и стари бакърени монети, имаше и една монета аспра и няколко… петачета, от които вече повече от 50 години не съм виждал. Но най-голямо впечатление ми правеха два кътни зъба – слонски, намерени в тинята на Стралджанското блато след пресушаването му. Така се говореше тогава. Имаше и един слонски зъб – бял (как се казваха не помня) остър дълъг до ½ м, който беше добре почистен и сложен до входната врата на тая стая-музей върху две дървени стойки.

Тоя музей всеки ден беше отворен, но никой не го пазеше. Не помня добре кога беше преместен и подреден на първия етаж на градския съвет…

          След време музеят беше преместен в зданието на Панайот Попович, сега Дом на литературата.

          Аз бях напуснал киното и театъра, заради новата ми по-доходна работа в откритото ми ателие срещу щаба на Дивизията (Дебоя) – в едно черковно дюкянче. Това стана преди 9.IX.1944 г.

          След време запитах бившия счетоводител на читалище „Зора” Иван Рибаров, какво стана с музея и с ония антики и няколкото златни монети? Той ми отговори: „Всички ценни стари монети и златни такива аз прибрах и предадох на една музейна чиновничка – Бацова и си имам документ подписан от нея. Нека се провери.”

          Ако днес бяха живи Георги Костичков, Атанас Николов, Димитър Бакърджиев, брат на Съби Димитров, и други стари служители, щеше да се узнае точно истината.

Из книгата на Русчо Симеонов „Течаха бистри вади и се виеха орли“