„Може още сто пъти да ме излъжат. Нека. Едно не искам: заради стоте измами, веднъж да не повярвам само на очите, които наистина са били искрени.“ – Станка Пенчева

На 9 юли 1929 година в град Сливен е родена поетесата Станка Пенчева.

Израства в семейство на баща земеделец и майка домакиня. Завършва средното си образование в родния си град. В детския вестник „Изгрев“ са отпечатани нейни стихотворения за пръв път  през 1941 – 1942 г.  През 1952 година завършва руска филология в Софийския университет и се свързва с младежките литературни среди. Започва работа в литературната редакция на Българското национално радио. През същата година излиза първата ѝ стихосбирка „Пълнолетие“. Приета е в Съюза на българските писатели. Освен поезия публикува публицистика и преводи, главно от руски език. Членува в Съюза на българските журналисти и Съюза на преводачите в България. Автор е на 27 стихосбирки, 3 книги с публицистика, една с автобиографична проза и една повест за деца. Отделни нейни творби са превеждани на повече от  двадесет езика. Станка Пенчева е дълбоко свързана със Сливен – носител е на наградата „Добри Чинтулов“ и е Почетен гражданин на град Сливен. До самия си край тя смята себе си за сливенка по дух и рождение. Умира на 27 май 2014 година в София.