„Можеш да построиш нещо много красиво само от камъни, стига да ги подредиш по правилния начин.“ – Ерих Кестнер

На 23 февруари 1899 година  в Дрезден е роден Ерих Кестнер.

Учи на няколко места, включително и в Берлин. Решава да стане учител, но скоро се насочва към писането и на 28 години е писател на свободна практика. Тъничката книжка на Ерих Кестнер „Емил и детективите“ (1928) се разграбва, преди още да е засъхнало мастилото. Една след друга излизат „Антон и Точица“ (1931), „Фабиан. Историята на един моралист“ (1931) и „Хвърчащата класна стая“ (1933), които го утвърждават като блестящ разказвач. След Втората световна война Кестнер създава още книги за деца, между които „Двойната Лотхен“ (1949), „Конференцията на животните“ (1949) и „Малкият мъж и Малката мис“ (1967). Още първата стихосбирка на Ерих Кестнер „Сърце върху талията“ (1928), а особено „Лирична домашна аптечка на доктор Е. К.“ (1936), разкриват собствен, неподражаем поетически стил, който остроумно използва и пародира езика на всекидневието. Този тон критиката назовава „нова предметност“ (или: „нова обективност“ – Neue Sachlichkeit). Писателят сам определя себе си като моралист, който воюва с еснафския морал, фалшивия патос и милитаризма. Затова си спечелва прозвището „будното око и съвестта на епохата“. Кестнер казва: „Аз съм като тенекиеното петле, което немирни деца са привързали скришом с въженце. Щом вятърът смени посоката си, всички други ветропоказатели се завъртат, освен мене. Просто не мога! Някои наричат това ‘закостенялост’, а други – ‘характер’.“ Ерих Кестнер е удостоен за творчеството си с редица отличия, между които престижната литературна награда „Георг Бюхнер“ (1957) и наградата „Ханс Кристиан Андерсен“ (1960). В чест на писателя прес-клубът в родния му град  Дрезден учредява през 1994 година културната награда „Ерих Кестнер“.

Писателят умира на 29 юли 1974 година.