„Можеш да построиш нещо много красиво само от камъни, стига да ги подредиш по правилния начин.“ – Ерих Кестнер

На 23 февруари 1899 година  в Дрезден е роден Ерих Кестнер.

Учи на няколко места, включително и в Берлин. Решава да стане учител, но скоро се насочва към писането и на 28 години е писател на свободна практика. Тъничката книжка на Ерих Кестнер “Емил и детективите” (1928) се разграбва, преди още да е засъхнало мастилото. Една след друга излизат “Антон и Точица” (1931), “Фабиан. Историята на един моралист” (1931) и “Хвърчащата класна стая” (1933), които го утвърждават като блестящ разказвач. След Втората световна война Кестнер създава още книги за деца, между които “Двойната Лотхен” (1949), “Конференцията на животните” (1949) и “Малкият мъж и Малката мис” (1967). Още първата стихосбирка на Ерих Кестнер “Сърце върху талията” (1928), а особено “Лирична домашна аптечка на доктор Е. К.” (1936), разкриват собствен, неподражаем поетически стил, който остроумно използва и пародира езика на всекидневието. Този тон критиката назовава “нова предметност” (или: “нова обективност” – Neue Sachlichkeit). Писателят сам определя себе си като моралист, който воюва с еснафския морал, фалшивия патос и милитаризма. Затова си спечелва прозвището “будното око и съвестта на епохата”. Кестнер казва: “Аз съм като тенекиеното петле, което немирни деца са привързали скришом с въженце. Щом вятърът смени посоката си, всички други ветропоказатели се завъртат, освен мене. Просто не мога! Някои наричат това ‘закостенялост’, а други – ‘характер’.” Ерих Кестнер е удостоен за творчеството си с редица отличия, между които престижната литературна награда “Георг Бюхнер” (1957) и наградата “Ханс Кристиан Андерсен” (1960). В чест на писателя прес-клубът в родния му град  Дрезден учредява през 1994 година културната награда “Ерих Кестнер”.

Писателят умира на 29 юли 1974 година.