На 11 август 1852 година във Видин е роден Михалаки Георгиев.

Баща му – Георги Лозанов се занимава с кожухарство, а майка си губи още преди навършването на първата си година. За неговото възпитанието се грижи най-голямата му сестра – Цвета. През 1868 година заедно със семейството си заминава за поклонение на Божи гроб и става хаджия.

През есента на следващата година със застъпничеството на Драган Цанков заминава за гр. Табор (дн.Чехия), за да учи в тамошното индустриално-земеделско училище. След дипломирането си се връща в родния си град, където постъпва на работа като учител по природни науки в четирикласното българско училище.

Михалаки Георгиев сътрудничи на първия видински вестник „Ступанъ” (Стопанин) от основаването му през януари 1874 година. В годините до Освобождението участва във всички важни обществени прояви във Видин. Един малко известен факт от неговата биография е, че в навечерието на Освободителната война той заедно с други родолюбиви българи изготвя планове на Видин и областта, които включват военни и стратегически обекти. Те са изпратени на главното руско командване. В разказа си „Три срещи” самият Михалаки Георгиев пише, че е преследван от турците, но се спасява от бесилото с бягство към сръбската граница. През 1879 година се установява да  живее  в София  и  бързо успява да  изгради име и авторитет  в софийските среди. През април същата година се жени за М. Царичинска, с която имат седем деца. През 1880 година влиза в състава на първото културно-просветно дружество в София – „Славянска беседа”. От средата на 80-те години на XIX в. в дома на Михалаки Георгиев често се събират писатели и интелектуалци от онова време: Иван Вазов, Христо и Мара Белчеви, а също и бившите му ученици Иван Шишманов и д-р Кръстьо Кръстев. Чрез Михалаки Георгиев се запознават Иван Вазов и проф. Иван Шишманов, както свидетелства един спомен на Шишманов от 1885 година. По този начин се оформя първия литературен кръг в българската история, който предхожда кръга „Мисъл”. Един любопитен факт е, че Михалаки Георгиев и жена му стават кумове на Иван Вазов и Атина Болярска, които се венчават на 4 ноември 1890 година.

Михалаки Георгиев се нарежда сред българските писатели разгърнали таланта си след Освобождението. Самобитен автор с колоритен език, богат на диалектизми, пословици и поговорки, той заема пълноценно място в следосвобожденската ни белетристика със своите разкази, очерци и хуморески из живота на българското село. Създава и редактира, и едно от първите земеделски списания – „Домакин“. Той е  съставител и на  първия български учебник по ботаника за средните училища. През 1892 година става  директор на първото българско земеделско и промишлено изложение в Пловдив, като по това време става и инициатор, и организатор на първата българска държавна лотария.

Цялото творчеството на Михалаки Георгиев е събрано и издадено след смъртта му през 1916 година от неговия близък приятел Иван Вазов.