МИХАИЛ КОЛОНИ – УЧИТЕЛ И БУНТОВНИК

Михаил Хаджикостов е роден в Сливен  на 27 ноември 1817 г. Произхожда от заможен род. Майката Пауна и бащата Хаджи Коста умират рано и детето е отгледано от баба си Султана.

Чичо му, Хаджи Михаил, се установява в Румъния, след като през 1821 г. е член на българска депутация до княз Ипсиланти, изразяваща  готовността на българите да съединят усилия с румънците в борбата за национално освобождение.

Вуйчото на момчето е богат човек, сдобил се „за заслуги, пренесени на русите през войната в 1810 г.” с обширни земи в Бесарабия, населени с българи.  Тази българска колония ще даде и презимето на преселника – Колони. По-късно ще я приеме и неговият племенник Михаил.

Повикано от вуйчо си, 13-годишното момче напуска родния Сливен и заминава за Букурещ да продължи образованието си. Ученолюбието и прилежността на Колони привличат вниманието на княз Александър Гика, който управлява по това време Влашкото княжество. Князът назначава талантливия българин за домашен учител и възпитател на децата си и през 1837 г. го изпраща заедно с тях в Атина, за да продължи образованието си. Пътят на науката продължава три години по-късно и към Париж.

Френският град е в революционен кипеж. Последният френски крал, Луи Филип, ще бъде принуден да абдикира. И Михаил Колони с оръжие в ръка застава на барикадите на страната на въстаниците. Годината е 1848.

След революцията се завръща във Влашко, захваща се с търговия и става един от най-видните представители на българската емиграция отвъд Дунава. Включва се активно в борбата за духовно пробуждане  и национална свобода. Издава в. „Отечество” и е един от спомоществователите на учебника „История българска” на Кръстовичев (1869).  Става основоположник на първия Български таен революционен комитет в Букурещ, председателстван от друг сливенец – Димитър Диамандиев. Финансира Втората българска легия на Раковски в Белград. На четниците на Хаджи Димитър предоставя имението си Петрушан, където те се обучават на стрелба. В мушията се складират бойни материали, храна, медикаменти и дрехи, част от които са закупени с негови средства. Ангажира каиците за превозване на четата през нощта на 6 юли 1868 г. За тази му дейност е хвърлен в затвора „Въкареш” от румънските власти. Освобождава се с „голямо парично поръчителство”.

Дипломат и благотворител, пламенен радетел за самостоятелна българска църква и училище, Михаил Колони посреща Освобождението, продава всичките си имоти в Румъния  и се завръща в отечеството. Установява се във Варна след кратък престой в родния Сливен.

Общественополезното му дело продължава и тук. Два пъти е избиран за кмет:

1881 г. – 1885 г. и 1890 г. – 1893 г. 

Управлението му поставя началото на модерното изграждане на Варна като европейски град.

По време на двата си мандата като кмет, Колони ръководи Варна с практичен ум и европейски размах:

  • изградени са хотел и морски бани
  • създадено е Варненското параходно дружество и Морската градина
  • залесен е нос Галата  
  • строят се електрическа централа, болница, родилен дом,  училища и детски градини, съборна църква

В края на своя живот, похарчил състоянието си за Нова България, Михаил Колони получава поборническа пенсия.  В негова подкрепа в Народното събрание се изказват Стефан Стамболов, Панайот Хитов, Велико Христов, Кръстьо Мирски.

Влошеното му здраве кара кмета да подаде оставка към края на 1892 г. Тя обаче не е приета.

Михаил Колони умира на 10 януари 1893 г. Погребан е на общински разноски в двора на катедралния храм.

Днес признателна Варна е издигнала паметник на този забележителен  мъж, отдал живот,  сили и  енергия за благото на отечеството си.

Мария Маринова, 2023.