Михаил Генчев Греков е роден през 1847 г. на 4 юни (23 май стар стил) в село Дермендере, Бесарабия. Родителите му са българи–преселници от казанлъшкото село Гурково. Бащата Генчо войвода, участник в Руско-турската война от 1828-1929 г., е принуден като хиляди други български семейства да напусне родното си място след оттегляне на руските войски. Стипендиант на Южнославянския пансион, ръководен от българския патриот Тодор Николов Минков, 17-годишният Михаил постъпва в Николаевската гимназия. Попада в средата на будни младежи, обхванати от патриотични настроения и желание да помогнат на поробената си Родина. Тези типични за  българската емиграция вълнения не отминават и младия Греков. Той е един от първите, отзовали се на революционния призив за създаване на чети и преминаването им в България. Напуска гимназията и се отправя към Влашко, горящ от нетърпение да се включи в сраженията, които вече се водят на българска земя от Филип Тотю и Панайот Хитов. В Браила се запознава със Стефан Караджа и успява да се запише в четата на Никола Войводов, потегляща към Сърбия. За жалост, на русенското пристанище, след престрелка войводата и знаменосецът са убити, а четата е разтурена. Греков не се отказва, заминава за Белград и постъпва във Втората българска легия. Там се сближава с Левски и  поема пътя на професионален революционер. След закриване на легията, се прибира в Русия и завършва Николаевската гимназия през 1872 г. И тук идва съдбовният момент, свързващ го с революционен Сливен. Учител в града на войводите е завършилият малко по-рано Атанас Узунов. По негова препоръка Учителското настоятелство  отправя покана към Михаил Греков и Сава Геренов да преподават в местното класно училище. Те пристигат и веднага се включват в освободителната борба:

 

„До идването на Левски в Сливен, дотогавашният председател на Сливенския революционен комитет Сава Райнов си дал оставката, уплашен от гоненията, които властта дигнала срещу всичко българско поради арабаконашката случка. Вниманието на Левски се спряло върху двамата млади учители в Сливен Михаил Греков и Атанас Узунов, съученици от гимназията в Николаев …  и възложил всичко на двамата. Греков поел делата на самия град, а на Узунов било възложено да се грижи за околността.“   

                           („Опит за история на град Сливен“, т.2)

 

Залавянето на Левски е тежък удар върху тайната революционна организация в цялост и по места.  На 20 май 1873 г. Греков е арестуван и отведен в русенския затвор. Освободен след два месеца като руски поданик, остава да живее в Русе. Става член на революционната организация там и получава поръчение да обиколи страната и възобнови комитетите. Скоро отново е арестуван и осъден на 7 години затвор. И този път го спасява руското поданство, но трябва да напусне България. Връща се в гр. Бердянск и там дочаква Руско-турската война от 1877-1978 г. Поставя се на разположение на руското командване и дори сформира доброволческа българска чета. С нея участва в боевете за Добруджа в корпуса на генерал Цимерман.

След Освобождението се установява в Източна Румелия и заема различни административни служби в Сливен, Ямбол, Пловдив и София. Един от основателите е на първата фабрика за сапун в Пловдив (1884). Истински демократ, той не спестява критичното си отношение към настъпилата корупция в нова България. Никога не изневерява на своите убеждения с цената на много неприятности. Неговата смелост при отстояване на позицията, става пречка за кариерата му. Дори е принуден отново да емигрира в Русия през 1887 г. след многократни арести и тормоз. Завърнал се в България, разочарован от политическите борби, той се оттегля от активната политика и се отдава на литературна и публицистична работа. Пише спомени за националноосвободителните борби, Руско-турската война, Съединението и следосвобожденската действителност,  за известни личности и позабравени имена в историята ни. 

Умира в Пловдив през 1922 г.