Третият сливенски владика – митрополит Иларион – е роден на 8 февруари 1870 г. в гр. Севлиево със светското име Григорий Арабаджиев. Възпитан e от родителите си в силна вяра и любов към Бога.  Завършва духовно училище в Търново, а след това и Киевската духовна академия със степен „кандидат на богословието”. Завърнал се в България, става учител в Казанлъшкото педагогическо училище. Със завидни литературни и научни познания, той е активен участник в обществения живот на града. Редактира детското списание „Младина”, издава сп. „Мисионер”  (по-късно „Православен мисионер”) цели 10 години на собствени разноски и две години оглавява ученолюбиво дружество „Отец Паисий” като председател. Тази негова ангажираност привлича вниманието на тогавашния митрополит в Сливен Гервасий, който му отправя покана за духовно служение. На 14 септември (Кръстовден) 1904 г. е ръкоположен за йеродякон с монашеското име Иларион и назначен за протосингел на Сливенска митрополия. Една година по-късно е йеромонах и преподавател в Софийската духовна семинария, а през 1906 г. – въведен от светия Синод в архимандритски чин. Поканен от Екзархията, става ректор Духовната семинария в Цариград през 1908 г. От следващата година отново е протосингел на Сливенска митрополия, а по време на Първата световна война преподава философска пропедевтика в Мъжката гимназия. На 25 ноември 1917 г. в храма „Св. Димитър” е ръкоположен за „Велички епископ” и назначен за заместник на митрополит Гервасий до 1922 г., когато е избран за Сливенски митрополит. Пост, който заема 17 години – години на всеотдайна духовна служба, през които обикаля цялата епархия и наставлява грижовно своето паство. Не пропуска празник да просвети сливенци със своите беседи на църковни и светски теми. Публикува статии във вестници и списания, издава над 20 свои брошури. Постоянен член и почетен председател е на дружество „Червен кръст”. През целия си живот е отдаден на благотворителност, която за него е духовна потребност. Запазени са стотици благодарствени писма на читалища, манастири, църкви и различни дружества до него от цялата странат. Разбира се, най-много са даренията за Сливен (училища, ученически трапезарии, 11-та пехотна дивизия, дружества „Майчина длъжност”, „Юнак” и „Червен кръст”, общински фонд „50-годишнина от освобождението на Сливен”). Митрополит Иларион е винаги там, където има нужда от помощ – при „немощни, недъгави, бедни сливенски граждани и учащи се”. С неговото име са свързани и две важни събития: освещаването през 1935 г. паметника на Хаджи Димитър в центъра на града и построяването на новата Сливенска митрополия. За съжаление, почитаният и обичан от всички владика не доживява завършването на този изпълнен с финансови трудности 5-годишен строеж. На 13 март 1939 г. Сливенският митрополит Иларион завършва земните си дни, погребан тържествено в двора на катедралния храм „Св. Димитър”.