На 22 ноември 1966 година умира писателят Светослав Минков.
Роден е на 12 февруари 1902 година в Радомир. Произхожда от офицерско семейство с родолюбиви традиции.
Още като ученик пише стихове, разкази и фейлетони. Започва да чете списание „Везни“ на Гео Милев и се запознава лично с него. Отблизо следи творческите прояви и на Христо Смирненски, с когото по-късно заедно сътрудничат във вестник „Българан“.
През 1920 година осемнадесетгодишният Светослав Минков публикува фейлетона „Биномът на Нютон“, в който осмива своя учител по математика. Това е неговото първо печатно произведение.
Пише едновременно стихове и проза. През 1921 година написва стихотворение по случай смъртта на народния поет Иван Вазов.
В първите си книги – „Синята хризантема“ (1922), „Часовник“ (1924) и „Огнена птица“ (1927), писателят още робува на подражателния диаболизъм, но в „Игра на сенките“ (1928), „Къщата при последния фенер“ (1931), и особено в „Автомати“ (1932) и „Дамата с рентгеновите очи“ (1934), вече е изградил самобитния си гротесков повествувателен стил.
Минков използва техническите средства, за да разкрие моралната и интелектуална деградация на „модерния“ човек – неговата „дама с рентгенов поглед“ например открива празноглавието на заобикалящия я хайлайф.
В средата на 30-те години на 20 век създава и цикъл реалистична проза „Разкази в таралежова кожа“, където внушава целия ужас на сивото и делнично съществувание на съвременниците му.
През целия си живот Светослав Минков е тласкан от неутолимата си страст за пътешествия. Живее бедно, но намира винаги средства, за да пътува. Посетил е редица страни на Европа, Азия, Африка и Южна Америка.
След кратко боледуване през 1966 година писателят умира.