МЕТОДИЙ ГРИГОРОВ – един живот, посветен на музиката и хоровото изкуство

„ В СЛИВЕН ОСЪЩЕСТВИХ МЛАДЕЖКИТЕ СИ МЕЧТИ  …“

 

Методий Григоров с родителите си и по-малкия брат Тодор през 1942 г.

Началото е в село Ломци, Поповско, на четвъртия майски ден от 1937 година:

„Бях третото дете на майка си, която преди мен е родила две момичета, но и двете починали в най-ранна детска възраст. Понеже при раждането съм бил много хилав, решили, че ще живея само броени дни, затова побързали да ме кръстят, за да умра християнче, а не „еврейче“. 

Според народното поверие, поръчват на кръстника да измисли непознато в селото име, за да оживее бебето. Наближавал 11 май – празник на Светите братя, и изборът бил лесен. Името Методий спасява живота му, свързва го завинаги с българската култура и духовност, предопределяйки сякаш неговата мисия.

Скоро семейството се премества от Североизточна България на югоизток. Като син на свещеник, служещ в църквите на селата Стефан Караджово и Голям манастир, детството му минава в Ямболския край. Само на 7 години е, когато „идва“ 9 септември 1944 година и обърква тихите, спокойни дни. „Заради сказки против болшевизма и съветския строй“ бащата е задържан, месеци наред в неизвестност, накрая осъден от Народния съд на 5 години строг тъмничен затвор с лишаване от граждански и политически права. Конфискувани са цялото им имущество и парични влогове. Настъпват тежки дни на крайна бедност. Майката е принудена да работи по чужди къщи и ниви, за да преживяват някак. А Методий, поставен сам на последния чин в класната стая като дете на „фашист“, търпи всеки ден пренебрежение и обиди. На 15 септември 1946 г. България е обявена за Народна република, а политическите затворници с малки присъди – освободени. Завръща се при семейството си и свещеник Димитър Григоров. За радост, Сливенският митрополит Евлогий го изпраща да продължи служението си, този път в църквата на Приморско. Бедите, обаче, не свършват за семейството. Трудно могат да се измъкнат от бедността, на която са обречени задълго. Свободолюбивият дух на бащата, бивш флейтист в Царския военен симфоничен оркестър на Саша Попов, се придава и на синовете му. Въпреки преживените трудности, не скланят глава, не променят възгледите си.

     В Трудовата казарма като                      политически                               неблагонадежден

Събрани около малкия радиоапарат,  редовно слушат българските емисии на западни радиостанции. Там постоянно се чува, че идва краят на Сталиновата империя. И това изречение попада в дневника на малкия Методий, за да стане години по-късно повод за изключването му от гимназията в град Елена. И достатъчна причина да бъде отхвърлен от всички гимназии в страната. Така се насочва към единственото възможно, а и съвсем естествено за него място – Софийската духовна семинария. Кандидатства през 1952 г., изумявайки комисията с перфектно изпълнение на „Достойно ест“ (все пак цели пет години е певец по време на църковните служби на баща си). Завършва като първенец на випуска и постъпва в Духовната академия. Още студент, е певец и диригент на хор (църквите „Св. Троица“ и „Св. Богородица“ в Драгалевци и Подуяне), пее в мъжкия хор „Гусла“, участва в квартета на патриаршеската катедрала „Св. Ал. Невски“. Приключва следването си през 1961 г. и мечтае да разшири музикалното си образование в Консерваторията. Оказва се, че клеймото „син на осъден от Народния съд“ продължава да действа безотказно. И пак заради него попада в казармата като трудовак, преживявайки две нелеки години.

 „Трудови войски по онова време са подобие на лагерите в Белене, Ловеч и Скравена.“ 

Той е на 27 години, когато животът го свързва трайно със Сливен, за да остане тук до самия си земен край. Вече е бил в града под Сините камъни много отдавна, в детството си. Но затова пък във важни и неизличими  от спомените моменти – при ръкополагането на баща му за свещеник и втори път, за да го посети в затвора, където е изпратен от народната власт. Когато вижда обява в „Църковен вестник“, че сливенската катедрала „Св. Димитър“ търси певец и диригент, без да се замисли веднага поема на път. Представя своите музикални умения на Настоятелството и от март 1964 г. църковният хор му е поверен. Още през есента става преподавател по музика в Гимназията и Текстилния техникум на града. В Техникума по електротехника е не само учител, но и диригент на хора и духовата музика към него.

Диригент на хора при Полувисшето медицинско училище – Пловдив, 1965 

Осъществява и голямата си мечта да учи в

Българска държавна консерватория. Приет за студент в

пловдивския филиал, той ръководи народния хор при

Висшия институт по хранително-вкусова промишленост и

  Девически хор на Полувисшето медицинско училище в града

под тепетата.  Тогава среща своята бъдеща съпруга Екатерина,

негов пръв съветник и всеотдайна спътница в следващите пет

десетилетия. Венчава ги епископ Варлаам през 1967 година.

 

                           С хора на операта, 1969 г.

Година по-късно семейството, очакващо своето първо дете, се завръща в Сливен. Назначен е за хормайстор на операта в града. За десетилетие (1968-1977) осъществява като част от творческия екип дванадесет постановки, на опери и оперети, между които „Трубадур“, „Риголето“, „Мадам Бътерфлай“, „Тоска“, „Севилският бръснар“, „Имало едно време“, „Прилепът“ и „Хубавата Елена“. Това е другата съдбовна връзка в неговия живот – връзката с читалище „Зора“, едно от най-старите духовни средища в България. Тук намира благодатна почва за творчество, от тук започва да гради хоровата школа „Добри Чинтулов“, дала богати плодове.

 

С проф. Стулигрош в Познан

 

В своята работа се учи от опита на най-добрите български хорови

диригенти, сред които Бончо Бочев (хор „Бодра смяна“),

Захари Медникаров, Христо Недялков, Васил Арнаудов.

Следи внимателно и постиженията на своите колеги в чужбина.

Много ползотворна се оказва специализацията му в

Познанското държавно висше музикално училище при

проф. Стулигрош – диригент на известния хор „Познанските славеи“.

 

 

Първи концерт на хор „Дружна песен“                               21 май 1970

През 1969 г. основава детски хор „Дружна песен“ и го превръща в „абсолютен първенец“ на много конкурси и фестивали. Той е единственият детски хор извън столицата, участвал и получил отличия на толкова много представителни национални форуми като „Нова българска музика“, „Панорама на хоровото изкуство“, „Дни на българската музика за деца“, „Национален преглед на малката детска песен“, Международната детска асамблея „Знаме на мира“ и др. Бързо идва и големият международен успех на фестивалите в Арецо – Италия, Бидгошч и Мйендзиздройе – Полша, Неерпелт – Белгия, Целйе – Словения, Токио – Япония, Москва – Русия, от конкурсите на Би-Би-Си и Радио Кьолн. Хорът е носител на много награди, с много концерти в Европа и над 200 записа на детски хорови песни в Радио София, някои издадени на грамофонни плочи.

Зад всичко това се крие „истински сизифовски труд“. От „… ежедневно обикаляне на сливенските училища за прослушване, издирване и привличане на музикални деца от целия град, срещи с директори, с класни ръководители, с дружинни ръководители, с учители по пеене и музика … срещи с родителите на нередовни хористи …“ до превръщането на избраните деца в „славеи и виртуози“, жънещи успех след успех.

 

Хорът на ГПЗЕ „З. Стоянов“ в Германия, 1992 г.

Само година след откриване на Гимназия с преподаване на западни езици „Захарий Стоянов“, Методий Григоров създава към нея средношколски смесен хор (1972), който няколко пъти получава златен медал на републиканските фестивали. Участието на младите хористи на международни музикални форуми в Украйна, Италия, Белгия, Словения, Гърция, Германия, Чехия често се увенчава с призове, награди и нестихващи аплодисменти.

„Нито Хорът на виенските момчета, нито Катедралният хор на Регенсбург, нито лайпцигският „Томанехор“, нито хор „Монтеверди“ от Хамбург може да постигне това. Елитният хор на Гимназия „З. Стоянов“ от Сливен запълни до пръсване с публика и звук катедралата „Мариенкирхе“. 

(в. „Винзенер Анцайгер“, 1992 г.)

 

Концерт на хор „Добри Чинтулов“ в НДК – София, 1994

От 1977 г. под неговата диригентска палка започва възходът на първия смесен хор в България, основан в далечната 1893 г. от скромния сливенски учител Михаил Райнов – хор „Добри Чинтулов“. Възход, продължил повече от 40 години и донесъл на читалище „Зора“ много златни медали, най-високи отличия и званието „представителен хор“.

Признание за неговия „безспорен художествен вкус, музикален усет и професионално майсторство“ са престижните награди от:

  • Международен конкурс за сакрална музика в Превеза – Гърция
  • Международен фестивал на украинската църковна музика в Киев – Украйна
  • Международен преглед на хоровете в Савиляно – Италия
  • Фестивал на сакралната музика в Терамо – Италия
  • Европейски срещи на музиката в Германия
  • Дни на  българската култура в Никозия – Кипър

С талант, амбиция и упоритост, с много търпение и работа, маестро Григоров извежда своите хорове до мечтаните висоти, нарежда ги сред най-добрите в страната и чужбина. Негови хористи покоряват световните оперни сцени: Татяна Шиварова, Евгений Алексиев, Камен Чанев, Даниел Димитров, Асен Атанасов, Десислава Хаджилукова, Елена Баръмова и много други.

През годините маестро Григоров е диригент на още няколко хорови формации в Сливен – при гимназия „Д. Чинтулов“, Окръжна болница „Д-р Ив. Селимински“ и Окръжно управление на МВР.

Не забравя и началото – хора на катедралния храм „Св. Димитър“, от където започва неговият професионален път. Възстановява го в началото на 1991 година, а от януари 1995 г. всеки неделен и празничен ден ръководи и хора на църквата „Св. Никола“, където литургията звучи на български език. От 1977 до 2020 година ръководи и смесен църковен хор в храм „Св. София“.

Преподава църковна музика в Богословския факултет на Софийския университет. Издава учебник по византийска невмена нотация и 11 църковнопевчески сборника с песнопения на български език. Автор е на повече от 250 статии в периодични издания.

Преводът на богослужебните текстове на съвременен български език и приспособяването им като нотация, е последното му голямо дело. Подкрепян е в него от Сливенски митрополит Иоаникий, с когото са съученици от Духовната семинария.

През 1979 г. е приет за член-съветник на Съюза на българските композитори. Инициатор е на провежданите в Сливен национални празници на средношколските смесени хорове от 1990 до 2000 г. Също и на първия в страната фестивал на източноправославната църковна музика от 1994 г. – пак в Сливен.

 

Поздравления от родителите след концерт в зала „България“ – 1982 г.

Носител е на много награди – орден „Кирил и Методий“ – I степен (1981), юбилеен медал „1300 години България“ (1981), медал „За заслуги към БНА“ (1981), на почетна грамота от Министерството на културата „за принос в развитието и популяризирането на българската култура“, носител на Голямата награда за изкуство и култура „Добри Чинтулов“ (1997), почетен гражданин на Сливен (1997).

Обявен от Българското национално радио за

„музикант на 2007 г. за цялостен принос“.

Удостоен от Св. Синод с офикията „протопсалт“ (първопевец) на Българската православна църква – отличие, което се дава много рядко.

На 12 май 2012 г. Българска академия на науките и изкуствата присъжда на Методий Григоров почетното звание „академик“.

 

Духовната мисия, която поема от своя баща и изпълнява заедно с по-малкия си брат Тодор Григоров – също богослов и църковен диригент, приключва на 9 юли 2020 година, когато приключва и земният му път. Път, невинаги лек, минаващ през трудности и предизвикателства, изпълнен с много музика и упорита работа. Път, оставил трайна диря в българската култура, в паметта и сърцата на хористи и публика.

 

 

Августина Савова