Майсторът, в чиито ръце желязото „проговаря“ – Асен Макасчиев
- 24.07.2020
- 0
На 28 юли 1882 година в Сливен е роден Асен Макасчиев – прочут майстор-оръжейник. Потомък е на стар род макасчии (ножичари), доказали уменията си неведнъж. Още във времената на турското робство дядо Добри, който идва от Казанлък, бързо се прочува с добрата си работа и открива дюкян в известната сливенска чаршия Аба пазар. След това единственият му син Георги продължава занаята, извървявайки дългия път от чирак до майстор и спечелва златен медал на Първото земеделско-промишлено изложение в Пловдив през 1892 г. Неговите синове, Асен и Добри, на свой ред, продължават семейната традицията. Получават сребърен медал на Общата художествено-занаятчийска изложба в София през 1938 г. Не участват в церемонията по награждаването, разочаровани – „критериите им за красота и изящество били твърде високи и… справедливи.“ Самият Асен, още 12-годишен, започва да изработва първите си ножици и оръжия, прилагайки наученото от славните сливенски тюфекчии. Честен и принципен човек, като юноша остава омагьосан от речите на Георги Кирков и комунистическите идеи. По време на репресиите през 1925 г. е арестуван и без присъда, изпратен в Сливенския затвор. Истински идеалист, той се включва активно в Съпротивата след 1941 г., доставя и ремонтира оръжие на партизаните, рискувайки не само своя, но и живота на семейството си. При новата власт остава без пенсия – работил е като „частник“ без социални осигуровки. Не може и да работи – дюкянът му е съборен, за да разширят улицата. Тогава той пренася инструментите си в музея и започва да реставрира старинни оръжия, ножове, ками, барутници, костури, лъкове и други експонати. Прави това напълно безплатно. По-късно му помагат да получи малка пенсия като активен борец против фашизма и капитализма. Благодарен е, защото смисълът на живота му не са парите, а любимата работа и постигането на съвършенство в нея.
„Ако много харесваш работата си – не си майстор. Като направиш нещо, порадвай му се, пък си речи: Другото ще го направя по-хубаво!“
И наистина успява да се усъвършенства до такава степен, че превръща занаята в изкуство и получава званието „Заслужил деятел на изкуството-майстор на стари занаяти“ (1971). Неговото творческо развитие е неделимо от художествените традиции на богатия Сливенски край. Затова искрено желае да остави наученото на бъдещите поколения. Всички познания за старите занаяти, които е трупал през годините, подробно описва пред художника Добри Добрев в продължение на цялата 1952-ра година. Разказите му са придружени с детайлни рисунки и чертежи и се пазят в Регионалния исторически музей. През 1977 година Асен Макасчиев получава голямата Чинтулова награда по време на „Сливенски огньове“. Тя е израз на благодарност за сътвореното от него – неповторимо и самобитно, плод на тънък усет за красота и изящество. Отвръща на отличието с благороден жест, дарявайки паричната награда за стипендия на талантлив студент от Сливен в Художествената академия. Достоен наследник на своите предци, заслужено получава званието „Почетен гражданин на град Сливен“.