Магичната „Коледна песен“

Чарлз Дикенс публикува „Коледна песен“ на 19 декември 1843 г. Вече 182 години това е най-обичаната книга, която се чете в дните преди светлия празник. Защото не е просто книга, а послание и магия, облечена в думи.

За „Коледна песен“ са изписани тонове страници. Чели сте я и вие, разбира се. Вероятно още като деца. Тогава ви е приличала на малко по-дълга приказка, в която един отчужден от всички скъперник, приемащ Коледа за глупост, се променя и става добър и помагащ на всички човек.

Тази книга обаче, подобно на „Малкият принц“, трудно се вписва в представата за типично детска литература. Защото всяка страница е пътечка, която води читателя към собствената му душа, към същността му, кара го да направи равносметка, да се припознае в някой от героите, да се смири.

Книга-свят е това. Затова няма нищо странно във факта, че „Коледна песен“ и до днес звучи актуално. Въпреки че Дикенсовият мъглив и мрачен свят отдавна го няма, хората днес са същите като Ебенизър Скрудж, Боб, Фред, малкия Тим… И обсебени от парите, и работещи до изнемога за дребни грошове, и добродушни и всепрощаващи, и измъчени, но вярващи в чудото…Да си лош с околните, да се затвориш в себе си и да не откликваш на нито една молба за помощ, е личен избор. Ако такъв човек успее да победи себе си, да премине своя Рубикон и да отвори сърцето си за доброто, за съпричастността към чуждите болки, това е чудо.

А чудесата по Коледа са особено значими. Самото очакване на Надеждата прави хората по-добри, по-смирени, готови да правят добрини и чудеса за онези, които имат нужда от подкрепа. Или просто от обич. Живеем в жесток и страшен свят, в който светлината все по-трудно си намира път. Свят, в който властват алчност, завист, злоба. Не можем ли поне около Коледа да станем по-добри? Да погледнем навътре в себе си и открием детето с чиста душа, което все още живее някъде там? Може би точно то е способно да създаде перфектния баланс между минало, настояще и бъдеще, между добро и зло, между истина и лъжа?

Къде е скрито спасението? Самият Дикенс дава отговор на този въпрос. Семейството е спасителният пристан за всяка нестройна душа. Семейството пази коледната песен. Там, в миньорското селище, около семейната трапеза в една от къщичките, старец пее коледна мелодия, стара, колкото него, и всички заедно подхващат припева. В дома на Боб Кречит изпълнението на коледната песен е поверено на малкия му болен син. Песен, която сгрява и сплотява…

Наближава Коледа. Прелистете отново „Коледна песен“. Нека Дикенсовият изящен стил пречисти душите ви. И както би казал малкият Тим: „Нека Бог благослови всички ни!“

Г.Христова