Любопитно за… стенографията

Трудно е да се каже кога най-напред е изобретена стенографията. Но според древния биограф на писателя и воина Ксенофонт /около 430-354 г.пр.Хр./ самият Ксенофонт я открил. Това станало, докато той подготвял мемоарите на своя учител, великия философ Сократ. Гръцката стенография по-късно получила голяма популярност в държавните служби на Римската империя, докато Марк Тулий Тирон, освободен роб на служба при политика Цицерон, изобретил римската стенографска система през 63 г.пр.Хр.

Цицерон, виден юрист, политик и оратор, бил известен със своите многословни и лъкатушещи речи, така че мотивите на Тирон за това изобретение били повече от ясни. Неговата латинска стенография се използва в Европа вече в продължение на повече от хиляда години.

Стенографията била позната и в Китай към 10 в.сл.Хр., както се вижда от разказа на великия арабски лекар Ал-Рази /около 850-925 г.сл.Хр./. Гостувал му китайски учен, който добре научил арабски по време на престоя си в Багдад. Месец преди да се завърне в Китай, той помолил Ал-Рази да му продиктува всичките 16 тома на Гален – автор на класическия медицински трактат от древногръцката епоха, който арабите запазили:

„Казах му, че има време да препише само малка част от книгата, но той отвърна: „Моля те да ми отделиш цялото си време до заминаването ми и да ми диктуваш, колкото е възможно по-бързо. Ще видиш, че аз мога да пиша по-бързо, отколкото ти ми диктуваш. Така че заедно с един от моите студенти аз му четях Гален, колкото е възможно бързо, но той пишеше още по-бързо. Ние не вярвахме, че записва всичко точно, докато не сверихме написаното с оригинала и видяхме, че всичко е точно от начало до край. Попитах го как е постигнал това и той отговори: „В нашата страна имаме начин за писане, който наричаме бързопис и вие виждате какво означава това. Когато искаме да пишем много бързо, използваме този начин и след това превеждаме написаното на обикновен език, когато е необходимо“. И той добави, че даже един интелигентен човек, който бърже усвоява, не може да научи този начин на писане за по-малко от двадесет години“.

Гостът на Ал-Рази използвал метода Чжао шу, „тревопис“, или китайска стенография. Учудващо е, че тази сложна древна източна система е оказала пряко влияние върху модерната европейска стенография. През Средновековието латинската стенография била изоставена, защото неразбираемите й сигли напомняли за вещици и магии. Първият опит да се въведе що-годе модерна стенография принадлежи на Тимоти Брайт, който през 1587 г. изобретил английска стенографска система. В нея били използвани идеограми, подредени във вертикални колони, вдъхновени от китайския „тревопис“.

                                                                       /По материали от : Питър Джеймс и др. Древните изобретения , С.,1998./