„Любовта, не разумът, е по-силна от смъртта.” – ТОМАС МАН

На 6 юни през 1875 г. в богато семейство на сенатор от стар род в немския град Любек е роден ТОМАС МАН. Големият романист, разказвач и есеист учи в Мюнхенския техническия университет и има намерение да стане журналист. Като редактор на сатиричното списание „Симплицисимус” пише кратки разкази и новели. 19-годишен, публикува първата си новела („Падналата”) в авторитетното списание „Ди Гезелшафт” (1894 г.). През следващите три години пътува много из Италия с брат си, писателя Хайнрих Ман, и започва да пише епохалния роман „Буденброкови”. Голямото обществено признание , което получава с издаването му през 1901 г., бележи началото на неговия литературен възход. Появяват се новелите „Тристан”, „Тонио Крьогер”, „Смърт във Венеция”, романът „Кралско височество”. През 1919 г. е обявен за почетен доктор на Бонския университет. Десет години по-късно получава Нобелова награда за литература, но не за последния си роман „Вълшебната планина” (1924), а за първия („Буденброкови”). С идването на националсоциалистите на власт в Германия, идват и тежки години за писателя. През 1938 г. му е отнето немското гражданство, а книгите – забранени в родината. Томас Ман емигрира в САЩ, става гост-професор в Принстънския университет, а по-късно се премества в Калифорния и получава американско гражданство (1944 г.). Това е много плодотворен период за твореца. Тогава създава тетралогията „Йосиф и неговите братя“ (1933-1943), „Доктор Фаустус“ (1947) и „Избраникът“ (1951). След края на Втората световна война е отличен за творчеството си с престижната награда „Гьоте“ на град Франкфурт на Майн (1949). Завръща се отново в Европа през 1952 г., но не в Германия, а в Швейцария. И там, на брега на Цюрихското езеро, остава до края на дните си. Умира на 80 години, в една цюрихска болница, шегувайки се с лекаря малко преди да потъне в последния си сън. Точно, както са му предрекли астролозите. „ Роден съм в неделя, в 12 часа по обед. Разположението на планетите било благоприятно, както после често ме уверяваха адептите на астрологията, като въз основа на моя хороскоп ми предричаха дълъг, щастлив живот и лека смърт.” Въпреки, че не винаги е бил галеник на съдбата и много пъти в живота си е имал чувството, че е „пленник в един гибелен свят, от който няма изплъзване ”, Томас Ман споделя: „Ако имам някакво желание за посмъртна слава на моето творчество, то е да кажат за него, че е жизнерадостно, макар да познава и смъртта.“
100 години след рождението му, неговият роден град Любек учредява литературна награда „Томас Ман”.

Августина Савова