„Любовта е място и време, което се измерва от сърцето” – МАРСЕЛ ПРУСТ

В трагичните и кървави дни непосредствено след Френско-пруската война се ражда Марсел Пруст – „търсачът на изгубеното време”. Идва на бял свят на 10.07. 1871 г.  в Отьой  – предградие на потъналия в пламъци Париж. Навсякъде цари  разруха, глад и смърт: валят гранати, върлува холера, а французите изяждат кучетата, котките и дори животните от Ботаническата градина, за да се спасят от гладна смърт.

Бащата, Адриан Пруст,  е образован човек – известен патолог и епидемиолог, поставил основите на обществената хигиена във Франция .  Неговата безкомпромисна взискателност към чистотата в дома става причина семейството да се избави от набезите на всякакви зарази и най-вече от сеещата смърт холера. 

Майката, Жана Клеманс Вейл, дъщеря на  богата еврейска фамилия от Елзас, е културна и умна жена, владееща немски и английски език, грижовна и всеотдайна в отглеждането на децата. Момчето заболява от астма, която го съпътства до края на живота. Това кара майка му  да бди безусловно, безрезервно и безпределно над здравето и комфорта на Марсел. Дори прислугата в семейния дом е приучена да ходи на пръсти, когато момчето спи. Силна,  топла и специална е връзката между майката и сина. Той е напълно съкрушен от смъртта й през 1905 г., получава душевно разстройство и е приет  за лечение в неврологична клиника. „ Животът ми изгуби единствената си цел, единствената си сладост, единствената си любов, единствената си утеха” – пише Пруст в тези дни.

Едва 9-годишно, момчето получава първите астматични пристъпи. Затова всяка ваканция прекарва в село Илие – мястото, което по-късно ще се превърне в сцена на действие за романите му. Атмосферата на родния Отьой и тази на Илие ще се преплетат, за да се роди измисленото градче Комбре.

Любознателен и буден, Марсел проявява интерес към литературата още в клас. Участва в издаването на училищни  вестници и печели различни  награди от лицея „Кондорсе” , където учи.

В казармата остава само година по причина на крехкото си здраве. Става студент по политика и право. И тук не се задържа дълго. Насочва се към философията и литературата. Работи като неплатен библиотекар, посещава светските салони, среща се с различни хора, пътува… 

Още в тийнейджърските си години осъзнава своята хомосексуалност,  която не намира сили да признае. Той ще заговори открито за нея много по-късно. Дълбоко чувствителен и съзерцателен, Пруст обича да се вглежда в детайла. Важни за него са мигът, сънищата, асоциациите, спомените. 

Чрез тях изследва важните философски и психологически въпроси на човешкото съществуване. И ги описва в най-дългия (4300 страници) роман в световната литература – „По следите на изгубеното време”. Плод на многогодишен труд, седемтомното произведение, публикувано  от 1913 до 1927 г., носи на автора си широка известност. Пруст следва типичния за писателите-модернисти „поток на съзнанието”, споделя спонтанно бликнали спомени и чувства.

Най-голямото френско издателство „Галимар” не приема „На път към Суан” – първата книга от поредицата. Отхвърлят  я и други издателства, поради факта, че Пруст е известен повече като бонвиван, отколкото като писател. Принуден е да я публикува със собствени средства.

След повече от сто години, същата (с лично посвещение от автора) ще бъде продадена в Париж през 2018 г. за 1,51 милиона евро – световен рекорд за цена на френска книга. 

Влошеното здраве и склонността към уединение затварят писателя между четирите облицовани с корк  стени на спалнята му. Той не понася нито шумове, нито миризми. Дразни се и от светлината. Последните години от живота си прекарва почти само в леглото. Денем спи, а нощем пише, подпрян на лакът. Освен че документира събитията  и особеностите на епохата, в която живее, Марсел Пруст проправя пътя на модерността в европейската литература.

Малко преди смъртта си през 1922-ра година, писателят е награден с голямата награда за литература „Гонкур“.

Умира  на 18.11.1922 г. Погребан е в парижкото гробище Пер Лашез.

Мария Маринова, 2021