„Любовта е като кадифена покривка, тя скрива несъвършенствата на човечеството.“ – Жоржи Амаду

“Човек се чуди на какво по-напред да се възхити – на умението,

с което Амаду плете едновременно десет сюжета,

на изящната паяжина на неговото слово или на хумора,

нежността, любовта към човека… “

На 10 август 1912 г. в една от фермите на бразилския  щат Баия се ражда Жоржи Амаду ди Фария. Детството му преминава сред плантациите и хората в „земята на какаото“ – Илеус.  Те го вдъхновяват за творбите, които ще напише по-късно. Завършва гимназия в столицата на щата Сао Салвадор и работи в една печатница като словослагател. През 1930 г. се записва в университета на Рио де Жанейро и учи право, но избира писателската работа. Изкушен е от литературата още като ученик, когато сътрудничи на няколко списания. На 18 години  публикува първия си роман „В страната на карнавала“. Три години по-късно става известен с втория – „Какао“. По това време се жени за Матилде Гарсия Роза и се ражда дъщеря им Лила. Ражда се и първият цикъл романи за Баия: „Жубиаба“ (1935), „Мъртвото море“ (1936), „Пясъчните капитани“ (1937).

От тези години започва и неговата обществена работа. През 1937 г., при режима на Жетулиу Варгас, изпада в немилост заради левите си политически идеи. Забраняват книгите му като опасни, дори ги горят публично. Самият писател е арестуван няколко пъти и накрая принуден да напусне Родината.  Живее като изгнаник в Аржентина и Уругвай (1941-1942). Завръща се в Бразилия и е избран няколко години след това за депутат от Комунистическата партия. Вече разделен с първата си съпругата, Жоржи Амаду се жени за писателката Зелия Гатаи и през 1947 г. се ражда Жуау Жоржи – техният син. През същата година отново е преследван, защото партията на комунистите е забранена. Заминава за Париж и се запознава с  личности, които оказват огромно влияние над него – Сартр, Арагон, Пикасо. Като емигрант не престава да се бори срещу диктатурата в родната стран, в защита на световния мир. Станал неудобен и във Франция, се премества в Чехословакия. В Прага се ражда се неговата втора дъщеря – Палома. Получава в Москва през 1951 г. Международна награда за укрепване на мира и дружбата между народите, често пътува до Съветския съюз и други страни като активен деец и подпредседател на Световния съвет на мира.  

Популярността на бразилския романист расте все повече, а книгите му се радват на успех и възхищение. Сбъдва се магията, която носи името Амаду – “любим”, “обичан” в буквален превод от португалски. Съдебното преследване срещу него е прекратено през 1952 г. и той се завръща в Родината като световно известен писател и духовен водач на Латинска Америка. Започва най-плодотворният му период, през който е избран за член на Бразилската академия за литература. В благодарственото си слово, той казва:

„Аз избрах много труден за мене път – пътя на отговорността пред бедните и угнетените, които не се ползват от благата на света. Аз желая да бъда, според силите си, гласът на техните болки, на техните въжделения и надежди … в тяхната глина аз желая да замеся хуманизма на моите книги, да творя за тях и8 от тяхно име.“

През 1958 г. излиза романът „Габриела, карамфил и канела“, получил петте най-престижни бразилски литературни награди, бележещ нов творчески етап за писателя. Изоставил политиката, Амаду се посвещава изцяло на романите си. В тях диша и живее духът на Бразилия, на родната Баия, където се завръща окончателно.  Там всичко му е познато и всички го познават. Продължава баиянската сага: „Старите моряци“ „Дона Флор и нейните двама съпрузи“, „Тиета от Агресте“ и др.

Двамата със Зелия живеят дълго и спокойно в своето имение, и си отиват в една и съща година – 2001.

Дошъл на този свят в горещ августовски ден, екзотичният и омагьосващ Жоржи Амаду го напуска само четири дни преди да навърши 89 години. Най-четеният и продаван бразилски писател иска да бъде запомнен единствено “като чувствителен и романтичен бразилец”. С една малка подробност, че е създал 32 невероятни, завладяващи романа, преведени на 48 езика – многократно  екранизирани и адаптирани за сцена.

Августина Савова