ЛЮБЕН КОНДАКОВ – БРАНИТЕЛЯТ НА БЪЛГАРСКОТО НЕБЕ

„Черният Великден” – така остава в паметта и историята на българите датата 17 април 1944 г. Отново въздушна тревога в София! След опустошителните бомбардировки на града от 30 март, когато са убити 139 души, а 3575 сгради са опожарени и разрушени, столицата ни отново е под вражески прицел. Този път към България са се насочили 350 бомбардировача и 100 изтребителя. Срещу противника излита орлякът на поручик Кондаков с 14 изтребителя. Неравната битка в небето е на живот и смърт. А този ден се оказва последният от младия живот на един безумно смел и предан на отечеството герой – ЛЮБЕН ЗАХАРИЕВ КОНДАКОВ. Бранителят на българското небе загива в изпълнение на бойния си дълг едва навършил 29. 

Съдбата му е отредила труден път, по който момчето върви гордо и непоколебимо.

Идва на този свят в тежкото време на Първата световна война, когато баща му, Захари Кондаков,  е вече на фронта.  Любен е роден  на 1 /14/ април 1915 г. в Сливен. Бащата е офицер, командир на батарея от 6-ти артилерийски полк, воювал и в Балканската, и в Междусъюзническата война. За проявена  храброст е награден с ордена „Св. Александър” и още три ордена.

Майката, Павлина Кондакова, е дъщеря на известния сливенски  търговец Янаки Лесинов.  Тя умира твърде млада – на 30 години, когато Любен е четиригодишен. Грижата за двете ѝ сирачета поема баба им.

Освен бащата, във фамилията има и други офицери, което ще бележи и  пътя на момчето в живота. Чичото, Борис Кондаков, е капитан от 11-ти пехотен Сливенски полк, а вуйчото – Русчо Лесинов, загива при Каймакчалан като командир на картечна рота. Съвсем естествено е Любен да продължи родовата традиция. Природата го е дарила щедро със здрава физика, пъргав ум и издържливост. 

Заниманията  със спорт в клуб „Асеновец” каляват и тялото, и духа му. „Жизнерадостен, вечно засмян, строен и красив, буен и добродушен“ го помнят. След завършване на Сливенската мъжка гимназия „Добри Чинтулов”, през 1934 г. младежът е приет да учи за офицер-пилот във Военното на Негово Величество училище. 

Справя се отлично, напредва бързо и естествено расте във военната йерархия. При завършването е произведен в чин подпоручик. Идва ред на обучение по висш пилотаж в Пловдив, а след това и специализация в Груджонс и Люблин, Полша. „Орелът Кондаков става недостижим в летенето по гръб и по стрелба във въздушна мишена”, пише Р. Жерев. Завърнал се в родината, започва да обучава млади летци в Изтребителната школа на летище Марино поле, Карловско. Същевременно усъвършенства непрекъснато собствената си летателна подготовка.  Той е сред първите пилоти, усвоили новите немски изтребители „Месершмит“ 109Е. През 1940 г. става поручик.

Животът го среща с Райна, абсолвентка в Американския колеж в Ловеч. Влюбват се, а не след дълго създават семейство. Ражда им се син – Захари.

Бойното кръщение на пилота идва в първия августовски ден на 1943 г., когато англо-американски „летящи крепости” нанасят удар върху петролните рафинерии в Плоещ. На връщане са пресрещнати от нашите орли, които свалят 5 вражески самолета. Кондаков закъснява да се включи в боя и това не му дава мира – цяла седмица след това, по думите на съпругата му, той не може нито да спи, нито да се храни. Много скоро картината ще е друга: въздушните удари на противника зачестяват, а младият командир на ескадрила е винаги в центъра на събитията. В неравните битки в небето успява да повреди една „летяща крепост” през 1943 г.  и друг бомбардировач през 1944 г. За смелостта си е награден с орден „За храброст”.

Последнoто сражение за Любен Кондаков е на 17. 04. 1944 г. Това е и последната (десета) бомбардировка на София. Орлякът се втурва самоотвержено в боя, но става жертва на заблуда – американците използват за първи път самолети „Мустанг”, наподобяващи много нашите „Месершмит”. Българите доверчиво и дружелюбно ги доближават и така попадат в клопка.

Стоян Стоянов, съратник и другар, сам участник в битката, разказва : „Любен Кондаков бе обграден изненадващо от две четворки . Притиснаха го като в клещи. Смелият и опитен изтребител маневрираше умело, изплъзваше се от кръстосания им огън и сам стреляше при всеки удобен случай. Но численото надмощие на врага се оказа решително. А ние не бяхме в състояние да му помогнем – сами бяхме приковани в бой с други четворки. И самолетът на Кондаков полетя поразен към земята.“

Поручикът загива край Горноджумайското (Благоевградско) с. Дренково. На лобното му място е издигнат железен кръст с надпис, а снимката му стои в селската църква, редом с иконите на светците.

Погребан е с почести в родния Сливен. Посмъртно е произведен в чин капитан през 1944 г. и в чин полковник през 1992 г. 

Признателен Сливен почете аса на българската авиация Любен Кондаков  с паметна плоча, открита на 15.04.2014 г. Тя е дело на скулптора Николай Султанов.

Мария Маринова, 2021