Литературното кръщене на Елин Пелин

Къде и кога писателят получава името си * Любопитни факти от пребиваването му в Сливен

И все пак не е кой знае колко известно, че големият български писател Елин Пелин е живял в Сливен. Лъкатушните пътеки на съдбата го отвеждат от София в нашия град през 1897 година. По това време още никой нищо не знае за него, наричал се е все още Димитър Иванов и е ученик в една от софийските гимназии. През ония години в Сливен е бил на работа като училищен инспектор по-големият му брат Христо Иванов. Той взел при себе си Димитър, за да го изучи на свои разноски. Така Елин Пелин постъпва в началото на учебната 1897-1898 година ученик в пети клас на Сливенската мъжка гимназия „Добри Чинтулов“.

Макар и от скоро, той бързо станал популярен сред ученическите среди, благодарение на своя отворен характер и весел нрав. Славата му на голям шегобиец и неизчерпаем присмехулник вече се носи сред момчетата от всички класове. По външен вид бил доста висок, слаб, малко попрегърбен, с наболи мустачки и изглеждал по-голям за годините си. Популярността му се дължала и на това, че е поет, че е човек, обвит с облаците на една мистична тайнственост, според представите на неговите съученици. Още преди да дойде в Сливен той пишел, жив бил интересът му към литературата, почувствувал е вече първите сериозни пристъпи на художествения си талант. Неговите връстници твърдят, че Елин Пелин е имал тогава до голяма степен оформен литературен вкус, жив поглед за достойнстата и недостатъците на литературната творба. И макар да не е бил кой знае колко начетен, нито да е четял много книги, благодарение на трезвия си ум, голяма наблюдателност и художествен темперамент у него се е очертавала творческата личност.

Сливен и красивите му околности изиграват определена емоционална роля в неговия свят. Тук той получава много по-силни литературни подтици да пише, отколкото преди, и начева да се изявява в литературния печат. По това време пише стихове и малки разказчета, някои от които отпечатва в твърде авторитетното списание „Български преглед“. Фактът не е малък, тъй като само най-утвърдените писатели са имали достъп до това списание. Може да се предполага, че творбите, родени в Сливен, са имали сериозни художествени достойнства. Работите си е подписвал с именана: Д. Иванов, Мито Йотов, Д. Йотов и др.

В Сливен става литературното покръстване на Димитър Иванов, тук за първи път употребява псевдонима Елин Пелин. Това става така: в гимназията имало литературен кръжок, в който участвували даровити младежи, някои от които по-късно оставят трайно имената си в нашата литература като Михаил Кремен, Минко Неволин, Иван Карановски, Димитър Бабев и др. Обикновено след сериозните занимания на кръжочниците, след дългите литературни спорове идвали часове на веселие и младежко безгрижие. Любима хороводна песен на всички била:

Елин пелин, зелен пелин,

що се, пелин, полюляваш…

Игривите думи допаднали на ученика Димитър Иванов и част от тях направил свое литературно име. Това станало през 1898 година. Във връзка с 25-годишнината от обесването на Васил Левски в София бил издаден специален сборник. В него Елин Пелин помества стихотворението си „Тихи тъги“, написано в Сливен и подписано с измисления си псевдоним. Оттогава той влиза с това име в българската литература.

Любим кът за Елин Пелин и другарите му бил Хамам баир. Там те са правели своите разходки, под откритото небе, сред аромата на разцъфтялата природа водели безконечни разговори, горещи спорове, пламтяло младежкото въображение и леко достигало до света на мечтите. Великолепният пейзаж за околните планини, заобиколили като изумруден венец с върхове града, оказвали силно влияние върху надарения юноша. Сетивността му се изострила, бликвала мечтателност, природната красота подхранила естетическото му чувство. Елин Пелин събирал впечатления, които по един или друг повод, по пътя на инвенциите и необозримите творчески подтици е използувал в разказите и повестите си.

В Сливен той усилено пишел. По собствено признание като ученик е създал около 400 стихотворения, повечето изгубени. От написаните тук работи през 1897-1898 година той отпечатал един разказ и четири стихотворения. Макар и подражателни по характер, тези ранни творби издават вече някои от специфичните особености на писателското му перо: изострена контактност към природния пейзаж, социално-демократични възгледи, съчувствие към онеправданите.

Уненичеството на Елин Пелин в Сливен не минало без конфликти. Както преди, така и тук той не се е разбирал с някои от учителите си и най-вече с математиците. За „непоздравяване на учителите“ поведението му било намалено с две единици. И макар да е взел решение в Сливен да завърши гимназиалното си образование, това намерение не можал да осъществи. В края на учебната година по алгебра и геометрия получил слаби бележки, останал на поправителен изпит, но на него не се явил. Същата година /1898/ Елин Пелин напуска Сливен.

Петър Добрев

в. „Сливенско дело“, бр. 25, 28 февруари 1980 г.

Снимка: Национален литературен музей