Леонардо да Винчи – вечният гений, пред който се прекланя целият свят.

На 15 април 1452 година в град Винчи, Флоренция е роден прочутият италиански художник, скулптор, архитект, инженер и изобретател  Леонардо да Винчи.

Той е връхна точка от италианския Ренесанс. Неговите най-известни картини са „Мона Лиза“, „Тайната вечеря“ и „Дамата с хермелина“.

Освен в областта на изкуството геният на Леонардо да Винчи се изявява с не по-малка творческа мощ и в областта на науката, като допринася за развитието на анатомията, астрономията и инженерството.

През 1466 година започва да учи при известния флорентински живописец Андреа дел Верокио, при когото Леонардо оформя своите интереси, увлича се по архитектурата, анатомията, математиката. Той получава не само теоретична и художествена подготовка, но усвоява и разнообразни технически умения в областта на химията, металургията, металообработването, отливането на гипс, обработката на кожи, механиката и дърводелството.

Да Винчи усвоява бързо технологията на рисуването с маслени бои. През 1470 година с голямо майсторство осемнадесетгодишният художник изпълнява  фигурата на Архангел Михаил в  „ Благовещение“ на своя учител Верокио. Две години по-късно младият художник е приет в цеха на флорентинските художници.

През 1480 година Леонардо да Винчи се отделя напълно от Андреа дел Верокио и открива самостоятелно ателие. Участва в конкурса за построяване на купола на Миланската катедрала през 1487 – 1490 година. Запазен е проектът на писмото, съпровождащо представения от Леонардо модел. Въпреки че не е одобрен за ръководител на строежа, работата по тази поръчка е от голямо значение за творческата му биография. Тъкмо към това време се отнасят голям брой рисунки, които показват колко настойчиво той е размишлявал над проблемите на куполния скелет и над различните форми на архитектурните му решения. Рисунките показват, че Леонардо сякаш мислено е експериментирал, прехвърлял е наум различни възможни варианти.

В Милано  се сближава с прочутия архитект Браманте (1444 – 1514), който по това време работи  като инженер и художник. Несъмнено Леонардо се е занимавал с анатомия още докато учи при Верокио. Но едва в Милано през 1487 – 1495 година започва да гради първите големи планове за анатомически изследвания и то в мащаби, които далеч надхвърлят нуждите му на живописец.

През този период да Винчи създава прочутата си картина „Тайната вечеря“ в столовата на манастира „Санта Мария деле грацие“. „Дамата с хермелина“ е картина от същия период. 

Постъпва на служба при Чезаре Борджия през 1502 година, като военен инженер и пътува заедно с неговата свита при обиколките му в Италия. Възложено му е да огледа крепостите и укрепленията и „да направи в тях промени и преобразования, каквито той сметне за необходими“. През този период Леонардо съставя редица карти. Те са създадени на първо място със стратегически цели, но на практика се оказват документи с голямо научно значение: наблюдателността на учения и геният на художника тук се сливат в едно  цяло.

Престоя на Леонардо в Рим е свързан предимно с разочарования, но именно през този период 1514 – 1515 година, създава шедьовъра „ Мона Лиза“.

Леонардо създава и научни открития, останали непубликувани и оползотворени едва е наши дни. Във всяко свое начинание той е пристъпвал от различни позиции на изследовател, теоретик и реализатор. Неговите технически идеи поразяват със своята разностранност и прозорливост. Научните му опити по механика, измерителна техника, военно дело, въздухоплаване, сградостроителство, градоустройство, битова техника, транспортни машини, строителна механика, оптика намират решение едва днес, в съвременната авиация, подводно плаване, създаване на самоходни машини и др. Техническото му наследство – над 7000 ръкописи и чертежи, е епохално дело, преобразило и издиздигнало човешката цивилизация до нови висоти.

Последните години от своя живот Леонардо да Винчи прекарва във Франция.  Умира на 2 май 1519 година в Кло Люсе.

Книгите, които виждате на снимките, както и други заглавия, може да бъдат ползвани в Библиотека „Зора“.