На 2 май 1519 година е починал прочутият италиански художник, скулптор, архитект, инженер и изобретател  Леонардо да Винчи.

Той е връхна точка от италианския Ренесанс. Неговите най-известни картини са „Мона Лиза“, „Тайната вечеря“ и „Дамата с хермелина“.

Освен в областта на изкуството геният на Леонардо да Винчи се изявява с не по-малка творческа мощ и в областта на науката, като допринася за развитието на анатомията, астрономията и инженерството.

Роден е на 15 април 1452 година в град Винчи, Флоренция. През 1466 година започва да учи при известния флорентински живописец Андреа дел Верокио, при когото Леонардо оформя своите интереси, увлича се по архитектурата, анатомията, математиката. Той получава не само теоретична и художествена подготовка, но усвоява и разнообразни технически умения в областта на химията, металургията, металообработването, отливането на гипс, обработката на кожи, механиката и дърводелството.

Да Винчи усвоява бързо технологията на рисуването с маслени бои. През 1470 година с голямо майсторство осемнадесетгодишният художник изпълнява  фигурата на Архангел Михаил в  „ Благовещение“ на своя учител Верокио. Две години по-късно младият художник е приет в цеха на флорентинските художници.

През 1480 година Леонардо да Винчи се отделя напълно от Андреа дел Верокио и открива самостоятелно ателие. Участва в конкурса за построяване на купола на Миланската катедрала през 1487 – 1490 година. Запазен е проектът на писмото, съпровождащо представения от Леонардо модел. Въпреки че не е одобрен за ръководител на строежа, работата по тази поръчка е от голямо значение за творческата му биография. Тъкмо към това време се отнасят голям брой рисунки, които показват колко настойчиво той е размишлявал над проблемите на куполния скелет и над различните форми на архитектурните му решения. Рисунките показват, че Леонардо сякаш мислено е експериментирал, прехвърлял е наум различни възможни варианти.

В Милано  се сближава с прочутия архитект Браманте (1444 – 1514), който по това време работи  като инженер и художник. Несъмнено Леонардо се е занимавал с анатомия още докато учи при Верокио. Но едва в Милано през 1487 – 1495 година започва да гради първите големи планове за анатомически изследвания и то в мащаби, които далеч надхвърлят нуждите му на живописец.

През този период да Винчи създава прочутата си картина „Тайната вечеря“ в столовата на манастира „Санта Мария деле грацие“. „Дамата с хермелина“ е картина от същия период. 

Постъпва на служба при Чезаре Борджия през 1502 година, като военен инженер и пътува заедно с неговата свита при обиколките му в Италия. Възложено му е да огледа крепостите и укрепленията и „да направи в тях промени и преобразования, каквито той сметне за необходими“. През този период Леонардо съставя редица карти. Те са създадени на първо място със стратегически цели, но на практика се оказват документи с голямо научно значение: наблюдателността на учения и геният на художника тук се сливат в едно  цяло.

 

Престоя на Леонардо в Рим е свързан предимно с разочарования, но именно през този период 1514 – 1515 година, създава шедьовъра „ Мона Лиза“.

Леонардо създава и научни открития, останали непубликувани и оползотворени едва е наши дни. Във всяко свое начинание той е пристъпвал от различни позиции на изследовател, теоретик и реализатор. Неговите технически идеи поразяват със своята разностранност и прозорливост. Научните му опити по механика, измерителна техника, военно дело, въздухоплаване, сградостроителство, градоустройство, битова техника, транспортни машини, строителна механика, оптика намират решение едва днес, в съвременната авиация, подводно плаване, създаване на самоходни машини и др. Техническото му наследство – над 7000 ръкописи и чертежи, е епохално дело, преобразило и издиздигнало човешката цивилизация до нови висоти.

Последните години от своя живот Леонардо да Винчи прекарва във Франция.  Умира на 2 май 1519 година в Кло Люсе.

Книгите, които виждате на снимките, както и други заглавия, може да бъдат ползвани в Библиотека „Зора“.