„Към всичко подхождай с любов…“ – Емилиян Станев

На 28 февруари 1907 година в Търново е роден Никола Станев- известен с псевдонима си Емилиян Станев.

Детството му минава под знака на трите войни – Балканската, Междусъюзническата и Първата световна. Когато е на 14 години семейството му се мести в град Елена. Пише стихове до двайсетата си година. В началото на 30-те години на XX в. записва живопис в Художествената академия в София, а по- късно учи и финанси  в Свободния университет. За първи път публикува в поредицата “Книга на книгите”. През 1934 г. отпечатва във в. “Литературен глас” разказа “Крадецът и кучето”. Именно тогава получава псевдонима Емилиян Станев. През 1938 г. излиза книгата му “Примамливи блясъци”, последвана от “Мечтатател”(1939 г.), “Сами”(1940 г.), “Последна борба”(1942 г.) и “Вълчи нощи”(1943 г.). Прочутата си повест “Крадецът на праскови” издава през 1948 г. През 60-те години на XX в. е създаден и филм по повестта.

Емилиян Станев е известен и със своите анималистични разкази. В тях авторът акцентира върху инстинктите на животните. Любимият  му разказ  е “Смъртта на една птица”. През 1964 г. завършва  “Иван Кондарев”, а следващите две години написва  – “Легенда за Сибин, преславския княз.”.  Това е първият философско –исторически роман на автора, предвестник на най-високото му постижение – “Антихрист”(1970 г.). Първите страници на повестта си “Търновската царица” Емилиян Станев написва през късната пролет на 1969 г. През същия период пише и разказите “Скот Рейнолдс и непостижимото”, “Язовец” и “Вълкът”. През 1974 г. Емилиян Станев е удостоен със званието  академик. Пет години по-късно, на 15 март 1979 г. умира в София.

Книгите на Емилиян Станев можете да ползвате в Библиотека „Зора“.

По материали от: „Биографии на български писатели”