Кристофър Фрай – драматургът, който внесе нова духовна енергия в мрачния свят на следвоенния театър

На 18 декември 1907 година е роден Кристофър Фрай, английски драматург и сценарист, водеща фигура в жанра на поетическата драма,  имащ огромен успех в края на 40-те и началото на 1950-те, член на Кралското литературно дружество.

Фрай е роден в Бристол, Глостършир, Англия. Пет години работи като учител а после основава и ръководи три години театрална трупа, която поставя пиесата му „Младини и скитничество”, писана още в ученическите му години. Фрай е един от малкото драматурзи от 20-ти век, който пише успешно в стих.

Същинската му кариера започва с „Момчето с каручката”, драматизирано житие на един от местните английски светци, която Фрай поставя за пръв път на 31 години. Както и повечето следващи негови творби е написана в мерена реч. В лондонската премиера петнадесет години по-късно участва младият Ричард Бъртън в ролята на главния герой Св.Кътман.

Определян като звезда на следвоенната британска драма, Фрай се утвърждава като зрял драматург след Втората световна война с лондонската постановка на ироничната комедия „Дамата  не е за клада” (1948 г.), режисирана от актьора Джак Хокинс.  Главните персонажи са млад войник, толкова разочарован от живота, че търси смъртта , и млада жена, която ще бъде изгорена за магьосничество, но обича живота и не иска да умира. Започвайки като най-обикновена история, драмата се развива в изкусна, духовита и загадъчна интрига. Пиесата постига голям сценичен успех с прекрасния актьорски състав, в който са Джон Гилгуд и Ричард Бъртън.

Фрай има трайно влияние върху английския театър с метафоричния си и мелодичен стих. Освен с драматургия, композиране на музика и адаптация на чуждестранни пиеси, се занимава и с писане на филмови сценарии, на радио и телевизионни пиеси за детските програми на Би Би Си. Въпреки че Фрай живее до 2005 година, неговият поетичен стил в пиесите започва да излиза от мода с появата на „ядосаните млади мъже” на британския театър в средата на 50-те години на 20 век. Макар  че работи основно за киното през 60-те години, той продължава да пише пиеси.

От 50-те години на миналия век много от пиесите на Фрай са адаптирани към екрана, главно за телевизия. Версия на „Дамата  не е за клада”  е продуциран от Yorkshire Television, с участието на Кенет Брана, през 1987г. Фрай си сътрудничи с Денис Канан по сценарий за филмовата версия на Джон Гей „Просешка опера” (1953), с режисьора Питър Брук, с участието на Лорънс Оливие. Той е и един от сценаристите на филма „Бен Хур” (1959), режисиран от Уилям Уайлър.

За периода от края на 40-те и началото на 50-те години на 20 век Фрай помага за възраждането на английската стихотворна драма, в която внася цвят, движение и някаква ведрост. Колко от неговите пиеси ще оцелеят, само времето може да покаже. Но  той внася неоспорим духовен ентусиазъм в мрачния свят на следвоенния британски театър.

Умира на 97-годишна възраст на 30 юни 2005 година в Чичестър , Западен Съсекс.