На 31 август 1867 година умира френският поет, критик и преводач Шарл Бодлер.

Бодлер  е родоначалникът на „прокълнатите поети“, вечният тъжен поет, отдаден на меланхолията. Той е автор на множество есета и статии върху изобразителните изкуства, литературата, театъра, философски и политически статии, преводи и други.

Роден е в Париж – това е градът, в който изживява целия си живот и с който са свързани повечето му творби. Смъртта на баща му го прави наследник на солидно състояние, но вторият брак на майка му  превръща детството му в кошмар.

След университета по настояване на пастрока си заминава на морско пътешествие до Индия. Пътуването му е прекъснато на остров Мавриций, където се влюбва в бъдещата парижка знаменитост сред артистичните среди, мулатката Жана Дювал, превърнала се в муза на ранната му поезия и неговата „Черна Венера“. Завръщайки се в Париж той заживява в охолство, благодарение на бащиното наследство и се отдава на артистични занимания. Започва да пише критически статии и поезия.

Шедьовърът му – поетичната книга „Цветя на злото“ /“Les fleures du mal” /- излиза когато авторът е на 36 години. Включва 101 стихотворения, сред които множество сонети, влезли в съкровищницата на френската литература. Те преливат от красиви поетични образи, излезли от неприветливите и грозни гледки на съвременния градски живот. Описанията му на скритите аспекти на човешката природа шокират читателите. Срещу поета е заведено дело за оскърбление на обществения морал, присъдата е глоба и забрана на шест стихотворения.

Огорчен и с разклатено здраве, Бодлер пише малко. След кратък престой в Белгия, където изнася лекции и чете стихотворенията си, майка му го прибира в Париж и го настанява в болница, където скоро след това поетът  угасва.