Константин Кирил Философ

На 14 февруари 869 г. умира св. Кирил Философ –  учен-богослов от Византия, който, заедно с брат си Методий, е създателят на първата българска азбука – глаголицата. Остава в историята като християнски просветител. Канонизиран е от православната и католическата църква за светец и  равноапостол. Произхожда от знатните родители Лъв и Мария, солунски славяни. Високото положение на бащата и желанието на момчето да се образова  отвaрят вратите на знаменитата Магнаурска школа в Цариград, където Константин учи  заедно с децата на византийските царе и боляри под ръководството на известни учители и на учения Фотий, бъдещия цариградски патриарх. Завършвайки образованието си с прозвището Философ е назначен за патриаршески библиотекар и преподавател по философия. Отегчен от суетата на тоя свят, Константин бяга тайно в манастира на малоазийския Олимп при своя брат Методий, където  в пост и молитва се отдава на паметното си дело – да създаде славянска азбука и  преведе свещените книги на Православната църква на езика на солунските българи.

Заедно с брат си е изпратен от византийския император Михаил ІІІ в славянските страни Моравия и Панония, за да спечели за християнството тамошните славяни чрез бащиния им език. Но чувствително са засегнати интересите на местното германо–латинско духовенство. То е враждебно настроено към славянския език и започва борба против дейността им. На двамата братя – славянски просветители се наложило да се отправят в Рим и да защитят своето дело от враговете пред самия римски папа.

В Рим Константин Философ  заболява тежко. Преди смъртта си приема монашески чин схима и име Кирил. Умира на 14 февруари 869 година. Сам папа Адриан извършва погребението му в църквата „Св. Климент Римски“ („Сан Клементе”). Гробът на св. Кирил е обкръжен от мемориални украшения, подарени от различни славянски народи. През 1929 г. е поставена мозайка с портрета му и с надписи на български и италиански език, подарък от Българската православна църква. При гроба редовно се извършват молебени и литургии, често в присъствието на държавни глави и политици от славянските страни.

Източник: Жития на светиите, Синодално издателство, С. 1991