„Колкото е по-умен и по-добър човек, толкова повече забелязва доброто у другите хора“ – БЛЕЗ ПАСКАЛ

„Имаше един човек, който на 12 години с пръчици и колела създаде математиката; на 16 написа най-учения трактат за конусите от древността до наши дни; на 19 превърна в машина една напълно умозрителна наука; на 23 доказа явленията на тежестта на въздуха и обори едно от най-големите заблуждения на старата физика – човек, който във възрастта, когато другите хора едва започват да се раждат, вече обходил от край до край кръга на човешките науки, осъзна тяхната нищожност и се обърна към религията; от този миг до смъртта му, настъпила в 39-тата му година, непрестанно боледуващ и страдащ, той установи езика, говорен от Расин и Босюе, зададе образеца на най-съвършеното остроумие, както и на най-силното разсъждение и накрая, в кратките промеждутъци между болестите разреши един от най-трудните проблеми на геометрията и нахвърли на късове хартия мисли, идващи толкова от Бога, колкото от човека: името на този ужасяващ гений беше БЛЕЗ ПАСКАЛ.“

(Франсоа Рене дьо Шатобриан)

Гениалният учен поразява „както със своята изобретателност и проницателност, така и с разностранните полета, които обновява и променя: геометрия, апологетика, теория на вероятностите, урбанистика, философия, физика, теология, етика, хазартни игри. Гений, оставил фундаментален принос в познаването на света, овладял съвършено изкуството на писането и мисленето, осъществил удивително взаимодействие между човешката и Божествената истина.“ 

Роден е на 19 юни 1623 година в Клермон – Феран. Неговият баща Етиен Паскал, юрист и съветник в кралския двор, е любител-математик и привърженик на идеите на Монтен. Главно той възпитава своя син, превръщайки го в дете-чудо на науката. Едва 12-годишен, Блез Паскал сам открива 32-те теореми на Евклид. След което издава „Есе за коничните сечения“, посветено на носещата името му „теорема на Паскал“. Преди да навърши 17 години изобретява сметачна машина – известното „Колело на Паскал“, получило кралски патент, и конструира първия цифров калкулатор.

Само 4 години по-късно една случка променя коренно неговия живот. Едва оцелял след инцидент с карета, в която пътува, получава епилептичен припадък. В това мистично състояние на екстаз вижда и чува Бог. Изоставя науката, оттегля се от светското общество и заживява в манастир близо до Париж, посвещавайки се на християнството. Вярата изпълва целия му по-нататъшен живот. Преживяното записва на парче пергамент и зашива в подгъва на дрехата си. Не се разделя с този амулет до края на своя живот. Мислителят, осъзнал „величието и нищожеството на човека“ умира на 19 август 1662 година в Париж на 39-годишна възраст. Оставя ни впечатляващите си „Мисли“, фундамент на замислената, но така и ненаписана „Апология на християнството“. 

„Мислите на Паскал са архипелаг от фрагменти. Смъртта разпилява оставените от него 900 записки, нахвърляни на парчета хартия със ситен почерк, без пунктуация, със съкращения – гъста мрежа от шифри, дешифриращи Божиите знаци, подканващи читателя на свой ред да дешифрира Паскаловите знаци… Четенето на Паскал, мисленето с Паскал не е нито удобно, нито успокояващо, то е възпламеняващо, изгаря нашата защитна броня, кара ни да мислим.“

* * * * *

„Блез Паскал е ключова фигура в битката между вярата и науката, наченала още през XVI в., но разразила се с пълна сила вече през XVII в., като най-парадоксалното в неговата позиция е, че той е и от двете страни на барикадата. Да не забравяме, че от една страна, той е един от най-големите учени на всички времена с безспорен принос в геометриата, хидродинамиката, теорията на вероятностите или урбанистиката. А от друга страна, е „човек на вярата“, който тревожно бие камбаната, че чрез средствата на „геометричния разум“ хората биха могли да изгубят съзнанието за истинската си участ и наследството от християнството. Именно той, големият учен, поставя въпроса дали науката не се заблуждава, обещавайки на човеците една почти безгранична власт. И се пита наясно ли е човекът, тази „мислеща тръстика“, колко крехка е неговата свобода и колко проблемна може да е ситуацията на един разум, разпростиращ се извън естествените си граници.“

Цитиран е текст от статията на Вл. Градев „Ужасяващ гений“ /сп. „Култура“, бр. 6, 2023 г./