„Който контролира миналото, контролира бъдещето. Който контролира настоящето, контролира миналото …“ – Джордж Оруел

Ерик Артър Блеър е роден в Британска Индия на 25 юни 1903 г. Живял само 47 години, той оставя смайващи прозрения за света и бъдещето му. Толкова години и десетилетия след това човечеството продължава да живее сякаш в неговата 1984-та година, опитвайки се да се освободи от връхлитащите го нацизъм, сталинизъм и всякакви тоталитарни режими. Вездесъщият „Биг Брадър“ продължава да наблюдава всички, да контролира и раздава „справедливост“, а личното пространство е все така застрашено. И дано не се окаже пророческо оригиналното заглавие на романа „1984“ – „Последният човек в Европа“.

Година след неговото раждане майка му го отвежда с по-голямата сестра Марджъри в Англия. Бащата – държавен служител, изпратен от британското правителство да наблюдава отглеждането на опиум, остава в Индия. Срещите на семейството са все по-редки и за кратко. Само на пет години е, когато се появява малката сестричка Аврил, а той е записан в Англиканското енорийско училище (Оксфордшир). Обучението му продължава в „Св. Киприян“ (Съсекс) и след това – колежа в Итън.

19-годишен, заминава за Бирма – мястото, където е израснала майка му. Там все още живеят негови роднини. Започва работа в колониалната полиция и по-късно ще опише този период в автобиографичния роман „Дни в Бирма“ (1936).

 След пет години се връща в Европа с мисълта да се отдаде само на писане. Превръщането му, обаче, в писателя Джордж Оруел никак не е лесно. Налага се да сменя мястото и работата неведнъж, а обиколките и срещите, чрез които открива света на бедността, се превръщат в негово любимо занимание. И това е видно от първата издадена книга – „На дъното в Париж и Лондон“ (1933).  За да не се чувстват смутени близките му от преживелиците в търсене на подслон и храна, тя излиза под измисленото име, с което става световно известен.

Отхвърлен два пъти от обектите на първите си любовни трепети, среща в Лондон през 1935 г. Айлин О’Шонеси и се жени за нея една година по-късно. Почти по същото време избухва Испанската гражданска война.  Участва в нея, подкрепяйки левите републиканци срещу фашистката диктатура на Франко. Съпругата му също пристига при него заедно с група британски доброволци. Писателят е тежко ранен и дълбоко разочарован от комунистите. Скоро двамата са принудени да бягат и се завръщат в Англия. Установяват се в една ферма в Уолингтън, където отглеждат зеленчуци, кокошки и дори коза. Животът тук дава добри идеи и материал за „мъдрата, състрадателна, безпощадна и просветителна басня за нашето време“ – романа „Фермата на животните“.

Изоставила следването си по психология, Айлин приема трудния живот в старата къща с ламаринен покрив, без ток и удобства, често пълна с влага. Тя загърбва своите интереси и потъва в проблемите на бита, опитвайки се да осигури време и спокойствие за писане на Джордж, вече болен от туберкулоза. През юни 1944 г. те осиновяват момченце на близо месец и го кръщават Ричард Хорацио Блеър. Започва Втората световна война и писателят, определен като негоден за военна служба, е поканен да работи в Би Би Си. Прави новинарски предавания, пише есета и кратки пиеси. 1945-а година го заварва военен кореспондент в Париж. Там научава за смъртта на съпругата си по време на хирургическа операция.

В 10-годишния им съвместен живот, тя му оказва сериозна подкрепа и има огромно влияние върху него като писател. Даже съществува мнение, че романът „1984“ е повлиян от нейно стихотворение, написано през 1934 г, когато завършва гимназия. Посветено е на 50-годишния юбилей на училището с визия за бъдещето му след 50 години (през 1984-та), когато ще бъде наложен контрол над ума и човешката свобода.

Останал сам и болен, Оруел търси утеха в грижите за 10-месечния си син и журналистическата работа. „Фермата на животните“, издадена още през 1945 г., веднага става бестселър. Все по известен и все по-добре платен, често намира спокойствие в бягствата си на шотландския остров Юра. Тук прекарва голяма част от последните си години. Тук написва окончателния вариант на романа „1984“, донесъл му светкавичен успех. Само за първата година в Лондон са продадени 50 000 екземпляра, а в САЩ – над 300 000. В същото време авторът й, опитвайки се да укрепи крехкото си здраве, обикаля болници и санаториуми. Отчаяно самотен, изпитващ силна необходимост от човек до себе, през октомври 1949 г. се жени за Соня Браунел, която познава от няколко години. Тя е до него в болезнените последни три месеца от живота му. Управлява имението и финансите дълго след неговата смърт,  създава архив на писателя в Университетския колеж в Лондон, открит през 1960 г.

Ерик Артър Блеър, известен на света като Джордж Оруел, умира рано сутринта на 21 януари 1950 година в Лондон. Краят му е мигновен, причинен от запушване на белодробната артерия – само ден преди да отпътува за Швейцария с надеждата да се излекува напълно от туберкулозата.

*    *    *

През 1993 г. сър Бърнард Крик основава награда за политическо писане „Оруел“. Прави го с пари от хонорарите за биографията си на английския писател. Всяка година фондация „Джордж Оруел“ присъжда четири награди – в художествената литература, в журналистиката, в политическото писане и за разкриване на социалните злини.

Августина Савова