Шотландският национален поет, Робърт Бърнс, се ражда на 25 януари 1759 г.  в селцето Алоуей (графство Айршир). Той е най-големият сред седемте деца на бедно фермерско семейство. Работи много, наравно с възрастните. Тежкият физически труд и недохранването претоварват сърцето му, увреждат го фатално и предопределят неговия кратък път. Животът в бащината къща не е радостен и все пак има една светлинка – добрата и умна Бети Дейвидсън, която се грижи за децата. От нея поетът научава повече за приказните духове, феи, гиганти, дракони и вещици, за римите и поезията, отколкото от Абърдийнското училище, което посещава. Още дете,  прочита всички книги в родния дом – няколко издания на Шекспир, Милтън, Суифт, Поуп. Въпреки лишенията в семейството, има частен учител и успява да овладее до съвършенство английския език. Омаян е от света на шотландските балади и въобще поезията. 14-годишен, написва първото си стихотворение. Избира да пише на езика на обикновените шотландци. За него той е по-образен и музикален от английския. Създава поезия,  доста по-различна от познатата по това време като съдържание и стил. Песните му се леят естествено като песни на птица. Защото повечето наистина са песни, създадени като такива и дори с посочена  мелодия. Наистина е чудо без специално образование да се родят такава стихове – изключителни като ритъм, лиризъм, музикалност.

          Личният  живот на поета, влюбен в Шотландия и момичетата й, е пълна бъркотия. На 26 години, вече баща на дъщеря от прислужницата, е притиснат за годеж с едно момиче, а той моли друго да избягат заедно в Ямайка далеч от проблемите. В това време излиза неговата първа книга „Поеми” (1786). Успехът е мигновен. Целият тираж от 600 копия бързо е продаден, появява се и второ издание. Това му носи пари, но и слава, а с нея и влияние в обществото. Бърнс се превръща в знаменитост, обикаляйки най-добрите салони в Единбург и цяла Шотландия. Разбира се, че забравя за Ямайка. Със спечелените пари купува ферма и дори се оженва за великолепната Жан Армоур, която отглежда незконната му дъщеря заедно със своите деца. Не му потръгва с фермата, продава я и зарязва земеделието. Приема службата на данъчен инспектор, но си остава непоправим авантюрист, романтик и бохема. За него любов и поезия са нерзделни. Стиховете му са огледало на преживените чувства, възторзи и провали, на приключенията с нежния пол.

          Краят на живота му е също толкова труден, както и началото –загубва работата си заради симпатии към Френската революция. Останал без пари, в нищета, с разклатено здраве и смазан дух, умира едва 37-годишен. Погребението му се превръща в една от най-големите демонстрации в историята на Шотландия.