„Когато мислите за това, което искате да получите, не забравяйте това, което може да изгубите”- Жан-Жак Русо

Възхваляван или критикуван, „гражданинът на Женева“  безспорно е личност с огромно влияние върху умовете на хората вече трето столетие. На практика то „прониква в цялата го последвала мисъл“  (в литература, философия, политика, икономика, образование). Новатор в писането, проправящ пътя към модерния свят, той е високо ценен от Гьоте, Шилер, Байрон, Шели, Кийтс, Пушкин, Толстой и много други писатели. 

Великият швейцарски философ, писател и музиколог Жан-Жак Русо е втори син в семейството на потомствени часовникари. Роден е „почти умиращ“, с твърде малък шанс за оцеляване. Все пак оживява, загубвайки дни след това тази, която му дава живот. Отгледан е от баща си и неговата сестра. Едва 10-годишен, започва да чиракува при своя вуйчо. Рано напуска родната Женева и дълго обикаля Франция и Италия. Ту е ученик по музика или студент в семинария, ту слуга или учител. Често гостува на баронеса дьо Варан, „неговата голяма любов“ до края на дните му.  Пленен е от богатата библиотека в имението край Шамбери, от интересните гости, чрез които опознава света на изкуството и идеите.

През 1741 г. се завръща в Париж под фалшивото име Рено. Сближава се за цял живот с младото и неуко селско момиче Терез Льо Васьор. Заживяват заедно и им се раждат пет деца, за които те не могат да се грижат. Оставят ги в сиропиталище. Във френската столица обаятелният Русо се запознава с водещи писатели на епохата и попада в екипа на френските просветители, подготвящи 35-томна „Енциклопедия, или Тълковен речник на науките, изкуствата и занаятите“ (1751-1780). 

Настъпилият няколко години по-късно разрив с енциклопедистите, съвпада с написването на три основни негови произведения:

• Романът от 800 страници, възхваляващ семейните ценности „Жюли, или Новата Елоиза” (1761), донесъл му слава и оказал силно влияние  върху развитието на европейската литература.  Възторжените описания на швейцарските природни красоти запалват всеобщия интерес към Алпийската природа.

•  Моралистичният роман „Емил или За възпитанието” (1762).

• Политическият трактат „За обществения договор”. „Човек се ражда свободен, но навсякъде е в окови” – така започва творбата, оказала се много важна за Френската революция и якобинците, които обявяват Русо за национален герой.

Още след публикуването на „Емил“ ,  застъпващ идеята, че всички религии са еднакво достойни, щом водят към добродетелта, започва  жестоко преследване на Жан-Жак Русо. В Париж и Женева изгарят книгата, а властите издават заповед за арестуването му. Скрива се в едно планинско селце – оттам пише своите пълни с гняв „Писма от Юра“. И тези „богопротивни писма” са изгорени публично. Католици и калвинисти се обединяват в преследването на писателя и той никъде не може да намери убежище. През 1766 г. се отправя за Англия, поканен от философа Дейвид Хюм.  Тук  животът и книгите му наистина не са заплашени, но бедността и неискреността на околните носят нови огорчения. Основно негово занимание става музиката и преписването на ноти. Композира произведения, с които поставя началото на два от най-значимите театрални жанра – френската комична опера-буфа и мелодрамата. В края на живота си пише автобиографични книги и своите „Изповеди”. 

  *   *   *

Умира на 66-годишна възраст от сърдечен удар, погребан близо до Париж.

След 16 години якобинците пренасят тленните му останки в Пантеона,

където по ирония на съдбата почива в близост до своя враг – Волтер.

Августина Савова, 2018