„Когато мислите за това, което искате да получите, не забравяйте това, което може да изгубите”- Жан-Жак Русо

На 28 юни 1712 г. в семейството на потомствени часовникари от Женева се ражда великият швейцарски философ, писател и музиколог ЖАН ЖАК РУСО. Още с раждането,  загубва майка си, а едва 10-годишен започва да чиракува при своя вуйчо. Рано напуска родния  град и дълго обикаля Франция и Европа. През 1741 г. се завръща в Париж под фалшивото име Рено, завързва връзка за цял живот с младото и неуко селско момиче Терез Льо Васьор и заживява с нея. Раждат им се пет деца, за които не могат да се грижат и изпращат в сиропиталище. Обаянието на Русо и познанството с водещи писатели на епохата, го отвеждат в екипа на френските просветители, подготвящи излизането на 35-томната „Енциклопедия, или Тълковен речник на науките, изкуствата и занаятите“ (1751-1780).  Настъпилият  разрив с енциклопедистите съвпада с написването на трите основни негови произведения:

• Романът от 800 страници, възхваляващ семейните ценности „Жюли, или Новата Елоиза” (1761), донесъл му слава и оказал силно влияние  върху развитието на европейската литература.  Възторжените описания на швейцарските природни  красоти запалват всеобщия интерес към Алпийската природа.
•  Моралистичния роман „Емил или За възпитанието” (1762).
• Политическият трактат  „За обществения договор”. „Човек се ражда свободен, но навсякъде е в окови” – така започва, творбата, оказала се много важна за Френската революция якобинците, които обявяват Русо за национален герой.

Още след публикуването на „Емил“ ,  застъпващ идеята, че всички религии са еднакво достойни, щом водят към добродетелта, започва  жестоко преследване на автора. В Париж и Женева изгарят книгата, а властите издават заповед за арестуването му. Писателят се скрива в едно планинско селце, откъдето пише своите пълни с гняв и огорчение „Писма от Юра“. И тези „богопротивни писма” са изгорени публично. Католици и калвинисти се обединяват в преследването на Русо и той никъде не може да намери убежище. През 1766 г. се отправя за Англия, поканен от философа Дейвид Хюм.  Тук  животът и книгите му наистина не са заплашени, но бедността и неискреността на околните носят нови огорчения. Основно негово занимание става музиката и преписването на ноти. Композира произведения, с които поставя началото на два от най-значимите театрални жанра – френската комична опера-буфа и мелодрамата. В края на живота си пише автобиографични книги и своите „Изповеди”.  Умира на 66-годишна възраст от сърдечен удар, погребан близо до Париж. След 16 години якобинците пренасят тленните му останки в Пантеона, където по ирония на съдбата почива в близост до своя враг – Волтер.

Августина Савова, 2019