Кнут Хамсун – „Душата му беше и черна и бяла“

Кнут Педершен е син на беден норвежки шивач. Той ще стане световно известен писател под името Кнут Хамсун с Нобелова награда за литература през 1920 година, „баща” на модерния роман. Автор на „Глад” и „Благодатта на земята“, който ще донесе слава за страната си – Норвегия. Човек с цялостен и пламенен характер, безкомпромисен в личния си живот, както и в този на човек на словото. Кнут Хамсун е литературен гений, оказал огромно въздействие върху развитието на световната литература в края на IX и началото на  XX век.

Роден на 4 август 1859 г.  в долината Гюдбрансдален, Централна Норвегия. Истинското му име е Кнут Педершен. От деветгодишна възраст е принуден да работи за прехраната  си, а през 1873 г. започват годините на пътуванията му по света, през които  сменя много професии, преди да стане писател. Чете жадно и много, самоук е в литературата, но има амбиции. Учи се в „университета на живота”. Особено влияние оказва гурбетът му в САЩ.

 Кариерата му продължава повече от 70 години. Използва в творчеството си похвати като поток на съзнанието и вътрешен монолог, което го прави един от пионерите в психологическата литература. Първата му книга се появява през 1877 г., но едва след като живее в САЩ (1882-1884 и 1886-1888) , а след това се установява в Копенхаген,  му обръщат внимание като писател.

Романът „Глад“- първият модерен психологически роман в норвежката литература, който излизa през 1890 г. и, който е истинският му дебют, създава сензация с принципно нова интерпретация на темата. Хамсун не обвинява обществото: в духа на Ф. Достоевски и А. Стриндберг той проникновено  изобразява и естетизира ирационалните процеси в мозъка на човек, умиращ от глад. Разглежда вътрешния свят на индивида и ирационалното у всеки, както и темата за самотата, подета вече от Ибсен и Стриндберг. Героят му е самотен, но свободен.

Други негови романи са „Редакторът Люнге” (1892 г.), „Пан” (1894). „Виктория” (1898). Неоромантичният бунт срещу цивилизацията довежда до неговото „завръщане към природата“ в идеологически план, а и на практика. Творчеството му внушава вяра, че селският бит и обработването на земята са идеалната форма на човешкото съществуване.

След като през 1911 година прекратява  пребиваването си в чужди страни, Хамсун избира живота на джентълмен фермер. Пише най-добрия си роман „Благодатта на земята“ (1917), епос за простия живот, който му носи Нобелова награда за литература през 1920 г. и международно признание в бурните години след Първата световна война. 

През 1936 излиза последният роман на Кнут Хамсун, който е озаглавен „Кръгът е затворен”. „Като художествена измислица и като идея това е най-доброто, което съм създал” – това е собствената оценка на автора на творбата – едно наистина ангажиращо отношение към произведението.

Хамсун е известен предимно като романист, но той пише и разкази, драми, поезия. Стиховете му са събрани в една единствена стихосбирка, озаглавена „Дивият хор” (1904)

„Хамсун е създал продукция, внушителна по обем (25 романа, разкази, пътеписи, стихотворения, драматически творби, есеистични, публицистични и литературно-критически текстове) и с неоспорими художествени достойнства, разположена в обширно хронопространство (от 1877 до 1949), колкото благодатно като възможност за комплексната изява на един автор, толкова обаче и рисков фактор при оценките и рецепцията му в различни периоди и дори епохи с оглед на обстоятелството, че ХХ век например наложи изтощително ускорение на времето в своите предели и като че повече от което и да било столетие в досегашната история на света се оказа „насечен“ на етапи, наситени с драматизъм и радикално трансформационни за светоусещането, вкусовете и естетическите потребности на хората, за мястото и ролята на твореца в условията на все по-усложнени реалности. ”(Вера Ганчева)

Чрез ницшеанския елитизъм, антиамериканизма, пангерманизма, но без антисемитизъм, Кнут Хамсун подкрепя Германия на Хитлер, когато избухва Втората световна война. Осемдесетгодишен се присъединява към партията на популиста Видкун Кислинг , „Nasjonal Samling“, норвежки еквивалент на германската националсоциалистическа партия. Той публично призовава сънародниците си да се бият за Берлин, среща се с Адолф Хитлер и дарява медала си от Нобеловата награда на Йозеф Гьобелс, ръководител на нацистката пропагандна служба. Когато Адолф Хитлер умира, той дори пише некролог, в чест на „воина за човечеството и пророк на Евангелието на правдата за всички народи“. Това сътрудничество с нацисткия режим окончателно унищожава репутацията му след войната. 

 След войната писателят е изправен пред съд за държавна измяна. Избягва затвора поради напредналата си възраст, живее известно време в старчески дом, изпратен е за преглед в психиатрична клиника в Осло и през 1950 г. се завръща в имението си Ньорхолм близо до Гримстад в Южна Норвегия, където умира на 19 февруари 1952 година.

Книгите на Хамсун се превеждат и издават на български език от края на 19 в. до края на Втората световна война, като през 1928-29 г. излиза поредица от 12 тома  на издателство”Иван Г. Игнатов и синове ” в София. Многотомното издание съдържащо 17 романа, 6 драми, разкази и пътеписи, повести, стихове, с обем на всяко произведение от 300-400 страници и прекрасни предговори (повечето от които на Цветан Минков, Симеон Андреев, Димитър Подвързачов, Константин Константинов, Д.Осинин, Владимир Русалиев, Николай Хрелков и др.), достигнало значителния си за времето 3-хиляден тираж, остава безпрецедентно до наши дни. След промените у нас през 1989 г. започват да се преиздават някои от произведенията му.

Разбира се, днес Хамсун като разказвач изглежда по-малко комуникативен и много епичен за съвременните читатели, отгледани с „лесната храна” на телевизионните сериали и бърза информация от интернет. Но това не може да изтрие обаянието му на проникновен психолог и изтънчен стилист, предаващ магията на душевните трепети на личността, силата на инстинктите, връзката на човека със земята