КНИГОЛЮБЕЦЪТ СИМЕОН СУЛТАНОВ

„Симеон Султанов притежаваше рядката дарба да общува с хората. Той умееше не само красиво да изслушва събеседника си (толкова трудно за мнозина от нас), да го предразполага към откровеност, да го облъхва с ласкавото спокойствие на кафявите си очи, но и да говори умно, увлекателно, завладяващо… с онази човещина, която не се научава, а се носи по рождение.” 

Рангел Игнатов

Роден в Сливен на 1.06.1927 г., Симеон е дете на учители по български език и литература. Атмосферата на любов, сговор, уважение и всеотдайност, в която расте, попива с душата си.

Обичта към езика и книгите също идва от семейното гнездо. Родителите, Стефан и Софийка Султанови, финансират и издават в продължение на 14 години детския вестник „Изгрев”.  В този дом книгата е на особена почит и уважение, а най-известните български писатели и художници сътрудничат на изданието. Сам бащата пише и издава  поезия и книжки за деца.  Това, безспорно, оформя вкуса на Симеон Султанов, неговите естетически възгледи, литературните му интереси.

Завършва Сливенската мъжка гимназия, следва право и философия в Софийския университет, но обичта към словото предопределя професионалния му път.

Първите си литературни опити прави още като ученик. И остава свързан за цял живот с писаното слово: есеист, литературен историк, критик, редактор и издател, Симеон Султанов присъства ярко на българската културна сцена.

„Той имаше далеч отместен умствен хоризонт. Подробността на неговото знание и естетическата му широта се подхранваха от прекрасна библиотека с ценни книги и всякакви книжовни рядкости, с ръкописи и писма на писатели, може би и затова разбираше от половин дума – и от всичко, което имаше връзка с раждането на Книгата.”  Минко Бенчев

Сложна личност с богата ерудиция и широка култура, той „ненавижда шума, парадността, славословията и перченето – все болести на примитивното съзнание”. Макар ясно да съзнава дарбите си, ги поднася със скромност, подобаваща единствено на истинския интелигент.

Взискателен ценител на високостойностната литература, Султанов насочва критическите си изследвания към най-значимите наши писатели: Йордан Йовков, Ангел Каралийчев, Г. П. Стаматов, Георги Райчев, Илия Волен, Николай Хайтов, Светослав Минков… Проучва ги търпеливо и в дълбочина, и винаги се отнася с уважение, дори преклонение,  към труда и дарбата им. 

В редакторската работа няма тайни за него. Преминал по всички стъпала на професионалната йерархия, той оглавява издателство „Български писател”. Талантливо и умно направлява огромната „главоболна, често неблагодарна работа”, понесъл достойно всичките й отговорности. И неуморно гради чрез книгата добродетели и естетически вкус у читателите. Колегите му го ценят и уважават:

„Бе изграден интелигент (каквито имаме все по-малко и по-малко), даряваше със съучастие и дружеска обноска (но трудно допущаше до себе си), на него можеше да се разчита в тежки моменти. Силовите подходи, естествено,  му бяха чужди: при неговите качества той нямаше нужда „да налага” авторитет. Просто го имаше. Както и на книжовното поле, където доказваше, че

ПОЧИТА КРАСОТАТА И ИСТИНАТА В ЛИТЕРАТУРАТА И ЖИВОТА.” 

Минко Бенчев

Симеон Султанов завършва земния си път на 29 януари 1989 г.

Тук  остава сътвореното от него. И живата памет за едно светло и значимо в българската литература от  XX век име.

Мария Маринова, 2022 г.