„Караджата не можеше хладнокръвно да гледа турчин, тоя мъчител на нашия народ.“ – Христо Македонски

На 11 май 1840 година в село Ичме (днес Стефан Караджово), Ямболско е роден Стефан Караджа.
Той е сред първите доброволци в организираната от Раковски Първа българска легия в Белград. Проявява се в сраженията с турците в Белград. След разпускане на легията Стефан Караджа се завръща в Румъния, където се отдава изцяло на народната борба. Няколко пъти преминава Дунава с революционни задачи. През 1866 година за пръв път се присъединява към малка чета, водена от Хаджи Димитър и Желю войвода, с която се прехвърля на другия бряг на Дунав. През 1867 година постъпва във Втората българска легия. На следващата година я напуска и се връща в Румъния, където отново се събира с Хаджи Димитър. На 6 юли двамата начело на чета от 127 души минават Дунав при село Вардим. В боя в местността Канлъдере край Вишовград, Стефан Караджа е ранен тежко и е пленен от изпратените от председателя на Държавния съвет Мидхад паша войски и полиция. След това, на 12 юли, е откаран в Търново, а по-късно в Русе. Полумъртъв е изправен пред съставения от Мидхад паша извънреден съд, наречен криминален съвет, и е осъден на смърт чрез обесване. На 30 юли 1868 година умира от раните си в Русенския затвор. Погребан е от баба Тонка. И до ден-днешен черепът му се съхранява в Къщата музей „Баба Тонка“ в Русе. Оригиналният надгробен камък на Стефан Караджа е намерен при строителните работи в къщата-музей на Баба Тонка през януари 2014 година. Въпреки че във всички исторически справки се смята, че Стефан Караджа е починал на 31 юли 1868 година, според надписа на кръста това е станало ден по-рано – на 30 юли 1868 година.