Как е изобретено централното отопление?

Един прост способ за централно отопление се използвал в Северен Китай. Точно над огнището било иззидано легло, на което да се спи. Това примитивно централно отопление било известно от епохата на династията Хан /202 г. пр. Хр. – 220 г. сл. Хр./, което личи от глинени модели на къщи, намерени в гробниците на земевладелци от този период.

Подобна традиция на „спане върху печката“, изглежда, вдъхновила римлянина Кай Сергий Ората, живял около 100 г. пр. Хр., да направи решителната крачка. Ората отглеждал риби и стриди. За да ги поддържа в добро състояние, той намерил начин да затопля постоянно водата в големите резервоари, където живеели морските твари. За целта издигнал резервоарите върху подпори от плочки, наподобяващи къси колони. Горяща наблизо пещ произвеждала  горещ въздух, който преминавал под резервоарите и поддържал постоянна температура на водата.

В рамките на две поколения римските инженери използвали умната идея на Ората, известна като хипокауст, за отопляване на обществените бани. Естественото продължение на тази идея било отопляването на цели здания чрез различни системи от типа на хипокауста. Изобретението на Ората станало един от най-важните елементи на римската цивилизация и било възприето с ентусиазъм от местните аристократи в студената и влажна Северна Европа. Известни са два вида хипокауст: с колони и с тръби за горещия въздух.

Колонният тип бил по-известен и предпочитан от самите римляни. Подът на банята се опирал на яки колони от керамични плочи, високи до един метър. Така образувалото се ниско приземие било свързано с пещ. Оттам идвал поток от топъл въздух, който леко затоплял пода и цялото помещение. В добавка към този начин на отопление горещият въздух можел да минава и през вграден в стената димоотвод от керамични плочки. Това допринасяло за равномерното общо затопляне.

Тръбният метод бил много по-евтин, тъй като не трябвало да се строи приземие. Горещият въздух идвал от пещта до центъра на стаята по метална тръба, вградена в пода, минаваща след това по ъглите на помещението и свързана с други тръби, монтирани в стените. Макар и по-евтин, методът бил и по-неефикасен, защото температурата в различни части на стаята оставала неравномерна и трудна за регулиране.

Най-внушителните системи за централно отопление били строени за големите обществени бани на Римската империя. Тяхната топлина била толкова силна, че къпещите се трябвало да носят сандали с дебели подметки, за да не изгорят краката си. През 3 в. пр. Хр. баните в Константинопол използвали газ за отопление на подовете и загряване на водата. В съответни подземия горели голям брой газени горелки от стъкло или глина, което позволявало нужната температура на въздуха и водата да се достигне по-бързо, отколкото с горене на дърва. Навярно били използвани огромни количества газ, тъй като само една от тези бани, „Каминия“, била посещавана от над две хиляди души дневно.

На снимката: Римски хипокауст от колонен тип. Горещ въздух, подаван от пещ извън дома, циркулира около колони от керамични плочки, на които се опира подът на помещението, издига се по вградени в стените канали и излиза през отвори на покрива.

/По материали от книгата „Древните изобретения“, т.2, на Питър Джеймс и Ник Торп/

Снимка: http://pixabay.com