Родната къща на Чехов

Майсторът на изящното слово е роден на 29 януари 1860 година в Таганрог на Азовско море. Трето от шестте деца на потомствен крепостен селянин, той наследява от майка си умението да разказва увлекателно. Още дете, влиза за първи път в театрална зала, за да гледа оперетата „Хубавата Елена“ на Офенбах и остава очарован. Принуден да се издържа сам, едва 16-годишен, започва да пише и публикува разкази под псевдонима Антоша Чехонте.

Минават години и той завършва най-старото висше учебно заведение по медицина в Русия (Императорския московски университет). През 1884 година става лекар и едновременно пациент, разбирайки за болестта си. Туберколозата остава постоянна негова спътница до края. На 27 години печели награда „Пушкин” за сборника с разкази „В полумрака”. Въпреки, че го поставят в авангарда на писателите от новото поколение и се издържа предимно от творбите си, той продължава да лекува хората през целия свой живот, често безплатно. Сам обича да повтаря: „Медицината е законната ми съпруга, а литературата е моя любовница„.

След смъртта на брат си Николай от … туберколоза, Чехов изпада в депресия. Спасява се единствено с писане. Предприема дълго и тежко пътуване през Сибир до остров Сахалин, за да изследва затворническата колония там. Неговите впечатленията от това място и разговори с каторжниците, оставят дълбока следа в душата му. „Имаше моменти, в които чувствах, че виждам пред себе си крайните граници на човешката деградация“, пише той. От тримесечния престой там се ражда книгата „Остров Сахалин” (1893-1894). 

 

Чехов в Мелихово
С Максим Горки

През 1892 г. Чехов купува малко имение на 70 км от Москва, днес превърнато в музей. Село Мелихово е неговият дом до 1899 г., където живее заедно със семейството си и където създава много от шедьоврите си. Любимите му занимания тук са да лекува безплатно селяните, да помага на болни от холера, да организира училища, пожарна служба и болница, да сади дървета и поддържа езеро с риба. След смъртта на баща си през 1898 г., купува вила в Ялта. Там живее заедно с майка си и сестра си. Там посреща на гости Толстой и Горки. 

 

 

Със съпругата си Олга

Един от най-добрите автори на къси разкази в света, Антон Павлович Чехов е и един от най-значимите драматурзи на всички времена. Неговите „Чайка“, „Вуйчо Ваня“, „Вишнева градина“ и „Три сестри“ не слизат от световната сцена до днес. Въпреки първите негативни реакции на публиката през 1896 г. спрямо „Чайка” и временното оттегляне от театъра, Чехов създава още три великолепни драматургични творби. Първоначалният неуспех се превръща в огромен успех две години по-късно. Този път, поставена от великия Станиславски, „Чайка“ отваря пътя за следващите, още по-добри пиеси на Чехов, написани специално за новооткрития Московски художествен театър (МХАТ). И пак благодарение на „Чайка”, по време на репетиции, писателят се запознава с актрисата Олга Книпер, която става негова съпруга през 1901 г. Краткият им 3-годишен брак прилича на „роман в писма“. Тяхната кореспонденция между Москва и Ялта, където живее Чехов след влошаване на здравето му, е истинска история на руския театър от онова време.

През 1899 г. Николай II  присъжда на писателя, чието творчество харесва цялото царско семейство, званието „потомствен дорянин“ – за „усърдие и успех“.  С усмивка Чехов отказва височайшата чест, показвайки, че не се отказва от предците си крепостни селяни. Две години по-късно отказва още едно високо звание – почетен академик на новосъздаденото Пушкинско отделение на Академията на науките. Този път в знак на протест срещу отнемане титлата на Максим Горки.

 

Бюст на Чехов в германския град Баденвайлер

 

Идва лятото на 1904 година. Здравето на великия писател се влошава. Лекарите го съветват да замине на лечение в курорта Баденвайлер в планината Шварцвалд (Германия). Той заминава заедно с жена си и тук много бързо идва развръзката. В нощта срещу 2 юли, по думите на Олга, Чехов се събужда и моли за чаша с шампанско. След това тържествено казва на доктора: „Ich sterbe!“ Обръща се към жена си и превежда фразата: „Аз умирам!“ Изпива шампанското, обръща се на ляв хълбок в леглото и пред изумените им погледи, издъхва. Така нанася последните щрихи от финала на своя живот.

Почти като финал на пиеса …