„КАКВОТО Е ОБЩЕСТВОТО, ТАКАВА Е И ЛИТЕРАТУРАТА.“ – ХЕНРИК СЕНКЕВИЧ

На 5 май 1846 година в селцето Воля Окшейска е роден полският писател Хенрик Сенкевич (с рождено име Хѐнрик А̀дам Алекса̀ндер Пюс Шенкѐвич) .

Сенкевич израства в обедняло дребно-благородническо семейство. Той е един от онези благородници, които формират полската интелигенция. Още както дете Сенкевич разказва съчинени или чути истории. Премества се със семейството си във Варшава . Завършва  Варшавския университет . Издържа се, като същевременно работи. Напуска университета през 1871 г., без да положи последните изпити.

Началото на творческите успехи на Сенкевич настъпва, когато редакторът на популярната „Газета полска“ Едвард Лео, забелязал таланта на младия сътрудник на изданието, го праща като кореспондент в Съединените щати. Хрониките от Америка се появяват под псевдоним Литвос и чрез популярността си спасяват вестника от тежка финансова криза (по-късно излизат под заглавие „Писма от пътуването до Америка“, 1878). Докато живее в Калифорния (1876-1878), Сенкевич опитва да създаде земеделска комуна с приятели, също полски емигранти. Пътешествията му в чужбина винаги са съпътствани от разнообразни и необичайни обстоятелства.

Работи като журналист на свободна практика. Заедно с това пише и разкази.  Времето му е запълнено с  писане, пътувания из Европа, Африка, Азия и САЩ.  Установява се  в Америка за няколко години.

През 1876 година издава първата си повест „Напразно“, която разказва за студентския му живот, а по-късно излиза новелата „Янко Музикантът“. Издава няколко разкази и повести, но едва трилогията „С огън и меч“, „Потоп“ и „Пан Володиовски“ го утвърждава като писател. През 1886 г. прави обиколка из Константинопол, Атина, Неапол и Рим (по пътя спира за общо пет дни и в Русе и Варна. През 1888 г. попада в Испания, а през 1890 г. дори се присъединява към ловна експедиция в Занзибар.

Най-известната творба на Сенкевич е романът „Quo vadis?” (от латински: „Къде отиваш?“) е исторически роман. Заглавието е взаимствано от житието на Симон Петър, който напускайки Рим, среща Христос и го пита: „Господи, къде отиваш?“. След като Христос отговаря, че се връща в Рим, за да бъде разпънат отново на кръста, Петър се отказва да напусне Рим и се връща, за да приеме мъченическата смърт. Произведението придобива изключителна международна популярност, преведено е на четиридесет езика  и многократно е филмирано. Сред безсмъртните му творби са също „Кръстоносци“, „Водовъртежи“ и детският роман „Стас и Нели“.

В началото на XX век писателят замисля създаването на нова трилогия, от която успява да публикува само „На полето на славата“ .

През 1905 година Сенкевич получава Нобелова награда за литература.  След избухването на Първата световна война  се установява в Швейцария, където организира с други полски патриоти Генерален комитет за подпомагане на пострадалите от войната в Полша.

Умира на 15 ноември 1916 година във Вьове, Швейцария. През 1924 година тленните му останки са пренесени във Варшава и положени в катедралата „Св. Йоан Кръстител“.

В Рим, на прочутата “Вия апиа” се извисява църквата „Quo vadis”. В нея признателни полски емигранти са поставили бюст на Х. Сенкевич – писателят, който с цялото си творчество брани полската чест и достойнство.

Негов паметник е издигнат и в Швейцария, където завършва земния си път. В памет на твореца, увековечил толкова полски битки и исторически герои ликът му е поставен върху банкнотата от 500 000 злоти, емисия от 1990 година.