На 23 април се ражда и умира УИЛЯМ ШЕКСПИР –

един от най-големите драматурзи и поети на всички времена. 

  Малко са известните конкретни детайли от живота на гениалния творец,

”останалото е сбор от легенди и умозаключения”.

 

И все пак има факти, които архивите от онова време пазят:

  Роден е в Стратфорд на Ейвън – провинциално градче на 160 км северно от Лондон. Кръщението му е вписано на латински в регистъра на градската енория при църквата „Света Троица” на 26 април 1564 г. Обикновено децата се кръщавали 3 дена след раждането, затова 23 април е приет за негов рожден ден. Бащата Джон е ръкавичар и успешен търговец, а майката – дъщеря на заможен земевладелец. Според тогавашните традиции, семействата с добро социално положение приемат гастролиращи в страната театрални трупи от Лондон. През 1575 г., в чест на гостуването на кралица Елизабет I в замъка „Кенилуорт” (северен Стратфорд), се организират впечатляващи представления. Младият Шекспир има великолепната възможност да се сближи с актьорите и да опознае работата им. На 14 години напуска училище заради бащиния фалит, без шанс да продължи образованието си. Започва работа при един търговец  и 18- годишен, се оженва за Ан Хатауей. На следващата година се ражда дъщеря им Сузана, а след още две години – близнаците Хамнет и Джудит. Неочаквано напуска семейството и заминава за столицата. Прекарва там повече от 20 години – време, в което написва своите пиеси и сонети. 

   В Лондон намира своето призвание и става известен в театралните среди като човек с много умения. Едновременно актьор, поет и драматург, блестящо съчетаващ комедия, трагедия, история и драма. Отлично знае как да привлече вниманието на публиката, ценен както от масите, така и от кралски особи. Огромна част от написаните и поставени от него пиеси, са безследно изчезнали. И все пак, можем да се надяваме, че днес „притежаваме венеца на Шекспировото наследство в почти цялата му пълнота“.

Театралната си кариера започва на пръв поглед случайно – един от актьорите на гостуваща трупа се разболява и някой трябва да заеме неговото място. Младият аматьор така добре се вписва в представлението, че получава покана да остане за постоянно. Работи за няколко театрални трупи, играе в свои и чужди драми. Като разумен и здравомислещ човек, бързо разбира, че „дарбата му да пише пиеси далеч надхвърля уменията му на актьор“. Превръща се в утвърден драматург, но точно тогава в Лондон се разразява чумата. Епидемията, сполетяла Англия в годината, когато се ражда Шекспир, се завръща отново през 1593 г. в още по-страшни размери, сееща ужас и смърт. Всички театри са затворени близо две години и за артистите настъпват тежки времена. Шекспир преживява тази криза, пишейки поезия. Тогава се появяват двете  поеми „Венера и Адонис“ и „Похищението на Лукреция“.  Първата е посветена на младия граф на Саутхемптън, който става негов покровител и му помага да спечели благоволението на цялата аристокрация, начело с кралицата. И, разбира се,  да получи признание като поет.

 Когато театралните зали отново отварят врати, зачестяват поканите за представления от двореца. Шекспир получава шанс да участва в ново театрално начинание и става един от собствениците на кралската трупа „Хората на лорд Чембърлейн”. Написва и за първи път се играят пиесите „Ромео и Жулиета” и „Комедия от грешки”. През 1599 г. е открит официално театър „Глобус” (с 3000 места) – модерен и изключително доходоносен. След смъртта на Елизабет I, новият покровител на артистите е Джеймс VI, голям почитател на представленията и веселието. Трупата, известна като „Хората на краля”, е най-голямата и популярна в онези години и великият драматург остава свързан с нея до смъртта си. След периода на блестящите комедии, Шекспир се отдава изцяло на трагедията  и създава „Хамлет”, „Отело”, „Макбет”, „Крал Лир”. В няколко десетилетия великият творец, паралелно с честите появи на сцена и успешните инвестиции в земи и постройки, написва 39 пиеси (толкова са оцелели до днес), десетина големи поеми и 154 сонета. Има щастието да види пиесите си, поставени на сцена не само в Англия, но и отвъд океана. Превеждани на почти всички езици, днес те се играят по целия свят.  Велики композитори, като Росини, Верди, Менделсон, Вагнер, Берлиоз, Чайковски и Прокофиев, пишат своите опери и музикални творби, вдъхновени от тях.

 

 

 Августина Савова, 2020