Йордан Кювлиев

На 23 октомври 1877 година в Сливен е роден художникът Йордан Кювлиев.

През 1895 година след като завършва Сливенската гимназия, по настояване на баща му, заминава за Ганд – Белгия, за да следва строително инженерство. Въпреки че удовлетворява желанието на баща си, Кювлиев не е привлечен от инженерството. Неговата страст е изкуството. Цялото си свободно време  в Белгия прекарва в посещения на множество музеи и галерии, запознава се с творчеството на великите майстори.

След смъртта на баща си  Кювлиев взема решение да напусне университета в Ганд и да се запише в Художествената академия в Анверс, където учи при при Жулиан де Вринт.

След завършването си се връща в Сливен и започва работа като учител по рисуване в мъжката гимназия. Вдъхновен от красотата на родния си град рисува много картини, изобразяващи балкана, зеленчуковите градини, Сините камъни, полето  и други. Ежедневно рисува не само околностите на Сливен, но и морски пейзажи, към които изпитва силно влечение. Най-много го впечатляват бреговете на Несебър и старинната архитектура на черквите от XIV в. Кювлиев създава едни от най-хубавите морски пейзажи в българската живопис. Критиката го определя като талантлив живописец, майстор на пейзажа, ерудиран и образован художник, защитник на академичните правила, но в същото време и новатор с импресионистична нагласа. Влюбен в изкуството, което е смисълът на живота му, с възторг и любов успява да увлича учениците си като им разкрива нови светове. Работи не само като учител и художник, но и като гражданин-общественик. Като такъв Кювлиев се включва активно в културния живот на Сливен. Със завръщането си става активен участник в работата на читалище „Зора“, по-късно член на настоятелството и почетен член. Димитър Добрович завещава на родния си град Сливен 14 от своите творби. С тях през 1905 г. Йордан Кювлиев урежда първата експозиция в библиотеката на читалище „Зора“ и поставя началото на художествената галерия в града. Негова работа е и завесата за читалищната сцена, нарисувана даром по картина на френския художник Роше-Гроз „Песента на музите събужда човешката душа“. Таванът на някогашната сграда на читалището е украсен с рисунки на пауни по проект на Йордан Кювлиев, той рисува и кориците на юбилейния сборник на читалището с мотиви от народното творчетсво. Целия си живот Йордан Кювлиев посвещава на изкуството и обществената работа, но не  успява да създаде свое семейство. Неговият творчески път е кратък, защото си отива от този свят твърде млад – на 35 години, опитвайки се да спаси давещ се човек край Несебър. Умира на 15 август 1910 година.

Предлагаме ви една любопитна случка с художника, отразена на страниците на сливенския периодичен печат:

Първият сливенски шофьор

Според рубриката „Сливен в миналото“ на в. „Изток“ от 17.XII.1939 година Йордан Кювлиев, Ал. Попов, П. Хаджипашев, Ст. Ст. Гидиков и Ив. Задгорска  през 1904 година изписват от франция автомобил – „от първите пуснати в Европа машини“, който предизвиква фурор в града.  Шофира го Кювлиев. Един неделен ден собствениците решават да се поразходят. С гръм и трясък колата бавно потегля към хотел „Зора“, съпроводена от цял рояк дечурлига. За да избегне сблъсък със старата круша пред „Зора“, Кювлиев рязко завива надясно и автомобилът влиза през витрината в сладкарницата на бай Артин. Жертви няма освен мотора.

Според други източници автомобилът е закупен не от Франция, а от Анверс /което е по-вероятно, тъй като Кювлиев е следвал там/ и само хъдожникът е бил в катастрофиралата кола. Но това са подробности, по-важно е друго: първият шофьор в Сливен и автор на… първата катастрофа в града е Йордан Кювлиев.(в. Сливен, N1, 1998)