Йожен Йонеско – пионер на театъра на абсурда

Йожен Йонеско е прочут с експерименталните си пиеси, с които става един от пионерите на театъра на абсурда. Изкушаващо е, но биографично необосновано, да нареждаме Йонеско сред писателите, които като Конрад, Набоков или Бекет съзнателно са избрали да пишат на език, различен от родния им . Защото ако Йонеско е роден на 26 ноември 1909 г. в Слатина, Румъния, той идва във Франция с родителите си на следващата година, в La Chapelle-Anthenaise (Mayenne ), Северозападна Франция, и няма да се върне в родната си страна до 1922 година, майка му е французойка, първият му език е френският, той винаги е изпитвал носталгия по него и след окончателното си завръщане във Франция вече няма да пише на румънски.

 Родителите му се развеждат, когато още е непълнолетен, и той се връща в Румъния с баща си. Там завършва училище и следва френска литература в Букурещкия университет. Две години е преподавател по френски в румънската столица. Назначен е за професор в националния колеж Станфул-Сава в Букурещ, а през 1936 г. се жени за  студентката по философия Родика Буриляну.  По това време Йонеско вече е написал стихотворения, събрани в неговите „Élégies pour des êtres minuscules” (1931) и есета, включително „Nu” („не“ на румънски), за идентичността на противоположностите.

Двойката се премества във Франция през 1938 г., благодарение на безвъзмездна помощ от румънското правителство. Йонеско трябва да подготви докторска дисертация на тема „Грехът и смъртта във френската поезия“. В продължение на две години Йонеско изпраща статии до румънското списание „Viata Româneascâ” . Но войната принуждава двойката да се премести в южната зона и до 1944 г. те живеят несигурно в Марсилия. Завръщат се в Париж през 1945 г., където  Йонеско преживява чрез най-различни  работни места, включително коректор в издателство, и написва това, което ще бъде „Плешивата певица” („La Cantatrice chauve”,1948).

Първата пиеса на Йонеско- “Плешивата певица” е поставена, когато той е на 41 години в театър “ Noctambules” през 1950 г. Въпреки неуспеха тя оставя дълбока следа в съвременния театър. Авторът  използва  гротеската като сатиричен и метафизичен лост, което го прави бащата на нов жанр, „театър на абсурдa“ , но  той предпочита да го квалифицира като „необичаен“ . Първите му пиеси предизвикват скандал или защото пародират съществуващия театър, или защото са транскрипция на сънищата му. След десет години неуспех Йонеско триумфира с  „Носорог”( „Rhinocéros” ,1958). Пиесата е вдъхновена от опит, преживян от автора: Йонеско вижда, как нацизмът се разпространява в Румъния  и че дори интелектуалците сляпо се придържат към тази идеология. В пиесата авторът  критикува тоталитарната мисъл, която не приема никакво противоречие. Освен това тя носи песимизма на дехуманизацията и страха от смъртта. Героите се опитват да избягат от този нихилистичен свят, но няма изход освен смъртта. Историята в пиесата е за болестта „риноцерит”, която ще зарази всички в града. Един след друг губят своята личност и се превръщат в носорози. Всеки герой има недостатъци, които причиняват тази болест: егоизъм, суета, страхливост, амбиция, вкус към насилие.

Работата му е оценена като новаторска от вече утвърдени драматурзи като Жан Ануи, който помага и за успеха на младия автор. Стилът на Йонеско, вече ясно оформен в поставената две години по- късно пиеса “Столовете”, е необичаен по онова време и отчасти се родее с творчеството на съвременника му Жан Жьоне. Йонеско отхвърля реализма и представя героите си като роботи, за да докаже идеята си за абсурда на човешкия живот и човешкото поведение.

Макар че пиесите му са изпълнени със страдание, страх и разруха, мрачният хумор ги прави по-скоро трагикомични, отколкото чисто трагически  творби. Героите му понякога дори постигат освобождение   или поне запазват човешкото си достойнство, макар и в отчаяние от живота, като  в “Носорози”.

Пиесите му продължават да бъдат поставяни и днес не само във Франция, но и в цял свят.

Талантът на автора не се изчерпва само с театъра. Йонеско е писал и разкази, един роман и няколко тома автобиография. Автор е на  сюрреалистични приказки за деца под три години  и упражнения за разговор и френска дикция за американски студенти (написани по молба на американски академик), истински „граматически скъпоценни камъни”. 

Йожен Йонеско е избран във Френската академия на 22 януари 1970 г. Приет е официално като член от професор Жан Дeле  на 25 февруари 1971 г.

Към края на живота си се посвещава на живописта. Умира в Париж на 28 март 1994 г. През 2004 година  умира и съпругата му Родика.