„И все по-ясно виждам, че нашият свят ще загине от алчността си.” – Димитър Димов

На 25 юни 1909 година в Ловеч е роден Димитър Димов.

Детството му преминава в Дупница и София. Баща му умира по време на Междусъюзническата война, а майка му се омъжва повторно през 1918 година. Вторият му баща работи в тютюневата промишленост и е основният източник на сведения за романа на Димитър Димов – “Тютюн”. В сп. “Ученически подем” той отпечатва две статии – една, посветена на Анри Бергсон и друга, озаглавена “Подсъзнателното в художественото творчество”.  През 1928 година, посъветван от втория си баща, той записва право в Софийския университет, но още на следващата година се прехвърля да учи ветеринарна медицина. След дипломирането си  постъпва на работа в Софийския централен бактериологичен институт. Успоредно с това започва да пише роман. От 1935 г. до 1939 г. е участъков лекар в различни села. След три редакции книгата вече е готова – “Поручик Бенц” (1938 г.). Критиката определя романа като странен и авторът е разочарован, но не се отказва от писането. През 1939 година вече e асистент във Ветеринарно-медицинския факултет. По същото време усвоява испански език и си издейства специализация в Мадрид.  Там писателят се запознава с представител на Йезуитския орден в Испания. Изучава същността на организацията, нейните правила и забрани.

Димитър Димов решава да разкаже историята за невъзможната любов между Фани Хорн и отец Ередиа. Тази любов ще бъде основната сюжетна линия в “Осъдени души”. Романът излиза през 1945 година. Критиката оценява високо стойността на произведението. За този роман писателят получава държавна награда.  През 1947 година е доцент в Пловдивския университет, а след две години – и в Селскостопанската академия в София. Периодът, през който работи в Пловдив, минава под знака на “Тютюн”. Градът е център на тютюневата индустрия и Димитър Димов има възможност да попълни знанията си за нея. Романът е издаден през 1951 година. Критиката е разделена в преценката си за него. Едни смятат, че “Тютюн” противоречи на принципите на новата идеология, а други го приемат като критична картина на живота преди 9. IX. 1944 г. Поддръжниците на първата група надделяват и през 1954 година авторът преработва романа си в духа на комунистическата доктрина. 

Димов има заслуги и като драматург. Пиесата му “Жени с минало” е играна за първи път през 1959 година на сцената на Театъра на младежта. Постановката “Виновният” е поставена в Народния театър две години по късно, а през 1964 година пред публика е представена и “Почивка в Арко Ирис”. През март 1964 година писателят е избран за председател на Съюза на българските писатели.

Димитър Димов умира внезапно на 1 април 1966 година В Букурещ.

По материали от: „Биографии на българските писатели”