Историята на първите енциклопедии

Първият опит за създаване на произведение, съдържащо информация от всичките области на човешкото знание, бил направен около 350 г.пр.Хр. от атинянина Спевсип /407-339 г.пр.Хр./. Наследил своя вуйчо, великия философ Платон, като директор на Атинската академия, Спевсип се захванал с тази почти непосилна задача, за да популяризира учението му. Без съмнение, той ползвал големите поредици от научни трудове на Аристотел, също член на академията, сами по себе си съставляващи енциклопедия.

Резултатите от усилията на Спевсип не са стигнали до нас, за разлика от най-ранната китайска енциклопедия – „Ер Я“, части от която са оцелели. Тя била в по-голяма степен колективно усилие, продължило от 4 до 2 в.пр.Хр. Основното съдържание на книгата било вече съставено още през 6 в.пр.Хр., но към него били добавяни допълнителни материали чак до 1 в.пр.Хр.

Най-голямата от ранните китайски енциклопедии била „Пролетта на господаря Лю и есенни летописи“, завършена през 239 г.пр.Хр. Според биографията на нейния спонсор, Лю Пувей, „по това време в държавата на Вей управлявал господарят на Син-Лин; в Цу господар бил Цун-Шън; а в Ци господарствал Мен-Чжан. Всички те произхождали от дребни благороднически родове и обичали да се обкръжават с учени гости, с чията помощ се съревновавали в различни дискусии. Лю Пувей изпитвал срам, че неговата държава, въпреки цялата си мощ, все още не била равна на тези държави по ученост, така че той поканил много учени, които развличал щедро, докато събирал три хиляди гости, които изхранвал. По това време сред антуража на феодалните господари имало много спорещи учени, които пишели книги, разпространявани по света. Лю Пувей накарал всичките си гости да напишат каквото знаят и събрал мислите им в осем „Наблюдения“, шест „Дискусии“ и дванадесет „Записки“, състоящи се от общо 200 000 думи. Той твърдял, че всички въпроси, засягащи небесата, земята и многобройните неща във вселената са записани в този труд. Той го нарекъл „Пролетта на господаря Лю и есенни летописи“.

Лю бил толкова уверен, че енциклопедията му съдържала целокупното човешко знание, че предложил награда на всеки, който би намерил някакъв недостатък на шедьовъра му.

„Трудът бил изложен близо до градските порти на пазара на Сиен-Ян, където над него били окачени 1000 кати злато /около 600 кг/. Било поставено и съобщение за учени гости или феодални господари, че който успее да добави или извади една дума от написаното, ще спечели това съкровище“.

За разлика от споменатия гигантски труд, най-важната и влиятелна енциклопедия на древността била написана от един човек, римския държавник и воин Плиний Стари /23-79 г.сл.Хр./. Неговата „Естествена история“, завършена през 77 г.сл.Хр., обхваща 2500 глави в 37 тома. Според автора си, тя съдържа 20 000 достойни за отбелязване „факта“, извлечени от две хиляди труда на повече от сто автора. „Естествената история“ обхваща теми като астрономия, климат, минерали и метали, дървета, цветя и растения, сухоземни животни, птици и риби, човешка биология, история на изкуството и науките, земеделие, медицина, физическа и историческа география. Плиний загива трагично през 79 г. В качеството си на командир на римската флотилия в Мизенум, в Неаполския залив, той слиза на брега при Помпей да изследва изригването на Везувий и се задушава от отровните пари.

По-късните енциклопедии растат по обем, като китайският държавник Ли Фан съставил сборник от извлечения от 1690 труда, подредени в 55 глави в края на 10 в.сл.Хр. Но най-голямата енциклопедия, виждана някога, била съставена по указание на император Чжу Ти към 1410 г. Екип от две хиляди души съставил този колосален труд, преписан на ръка, състоящ се от общо 11 095 тома с 917 480 страници – много по-внушителен от най-тежкия съвременен справочник. От тази безподобна енциклопедия били изготвени само три копия, от които нито едно не е оцеляло.

/По материали от книгата „Древните изобретения“ на Питър Джеймс и Ник Торп/