Днес дъвката е нещо твърде познато по целия свят. Но погледнато исторически, за нас тя е съвсем ново явление. Векове наред единствено народите от Централна Америка са я употребявали. Когато конквистадорите нахлули в империята на ацтеките през 1518 г., те били озадачени от малко необичайното, според тях, занимание на проститутките. Жриците на любовта дъвчели смолисто вещество в очакване на клиенти по уличните пресечки. Дамите намазвали лицето си с жълт крем, оцветявали зъбите си с червена багра от буболечки, обливали се разточително с благоухания и излизали на пиацата с парче дъвка в уста.

Дъвката била открита няколкостотин години по-рано от маите в южната част на Мексико. Те забелязали, че чикле, гъста млекоподобна течност, изтичаща от нарези в дървото дива саподила, се втвърдява бързо във вид на смола и е много вкусна. Значението на чикле за маите личи ясно от тяхната митология. Митологичният герой Кукулкан /змията с пера/, който покорил маите и променил начина им на живот до такава степен, че те го обожествили, бил голям почитател на дъвката.

Ирония на съдбата е, че Ернан Кортес, командир на испанските конквистадори в Мексико, е бил погрешно сметнат за ацтекския вариант на Кукулкан. Според пророчествата, именно тогава той трябвало да се завърне триумфално за щастие на народа. Но вместо него се появил Кортес, който разрушил ацтекското общество. Много неща били загубени или забравени по време на испанското управление, сред тях и някога оживените търговски пътища на чикле от горите до столицата. Но дъвката оцеляла сред горските жители на Мексико. Около 1870 г. за нея научили американците Томас Адамс-младши и Уилям Ригли-младши, които по-късно започнали масово производство на продукта. По-нататък историята отново си прави странна шега: за да задоволяват растящото търсене, търговците на дъвка карали оцелелите маи да търсят нови гори от саподила. Именно тогава те открили руините на повечето велики градове на своите предци.

/по материали от книгата „Древните изобретения“, т.1 на Питър Джеймс и Ник Торп/