„Истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите“ – Антоан дьо Сент-Екзюпери

На 29 юни, точно между две столетия (1900 г.), в Лион  се ражда Антоан дьо Сент-Екзюпери. Писателят-авиатор, гледащ на света с очите на “малкия принц“, произхожда от старо френско благородническо семейство. Твърде рано загубва баща си и по-голямата част от детството прекарва в Санкт Мориц дьо Реманс при своята леля. Там средата не само го вдъхновява за творчество, но и ражда у него една голяма страст – авиацията. През юли 1912 г. се запознава с Габриел Вроблевски-Салвез, който го „кръщава“ във въздуха. Следват години на учение в Швейцария и Париж, студентство по архитектура, но страстта към летенето остава по-силна от всичко. Отбива военната си служба точно като пилот – назначен е в Първи авиационен полк в Страсбург и със свои средства завършва Гражданското авиационно дружество. За да получи разрешение за интензивна летателна подготовка преминава редица трудности и през 1921 г. получава пилотски диплом.След кратка военна кариера и преживяна тежка катастрофа с черепни увреждания, продължава да лети в гражданската авиация. На 26 години получава един „Бреге-14“, с който лети от Тулуза до Дакар, над Северна Африка и Аржентина. Става шеф на авиобазата Кап Жюби – труден пост, на който Екзюпери прекарва 16 месеца и 14 пъти оказва съдействие при много деликатни обстоятелства на екипажи, кацнали с повредени самолети в пустинята. Това е причината през 1930 г. да стане Кавалер на Почетния легион. Когато избухва Втората световна война, започват непрестанните му опити да се върне като действащ пилот във военната авиация. Успява, но не без трудности – назначен е в разузнавателна авиогрупа и изпълнява мисии, за които получава Военен кръст. През 1943 г. неговата авиогрупа е разположена в Северна Африка. С много усилия Екзюпери успява да се включи в нея, дори става командир и извършва първия си полет над окупирана Франция.  Забраняват му да лети поради възрастта, но благодарение на стари връзки с командването, успява да издейства още няколко полета. Един от тях е този на 31 юли 1944 г. над Югоизточна Франция – полетът, от който Антоан дьо Сент-Екзюпери не се завръща и изчезва някъде над Средиземно море. Дълго се спори за мястото на неговата гибел. Трябва да минат шест десетилетия и няколко неуспешни опита, за да открият френски водолази край Марсилия останките на изтребителя-разузнавач. Смъртта на смелия авиатор с нежна душа е подобаваща, той сякаш се разтваря „…в необятността на небето, земята, океана…“.

Най-романтичната част от живота на писателя е свързана с неговата „бодлива роза“ Консуело. Преди да я срещне „Екзюпери живее бохемски, както той самият признава – като в „лудо колело“. Срещата му с нея „спира въртенето“. Кога и как точно се влюбва в Консуело?  Има няколко версии, най-романтичната от които започва с целувка „в небето“, т.е. по време на полет. През 1930 г. той е млад пилот, който поканва в кабината си красива пътничка. Полетът е до Буенос Айрес, а пътничката е гореща латиноамериканка. Страстта между двамата избухнала почти мигновено. И е толкова силна, че само 7 дни след тази среща, Екзюпери предлага брак на Консуело. Много от приятелите на Антоан дьо Сент-Екзюпери се чудели на прибързаното му решение и не харесвали бъдещата булка: „Та той е потомък на известно френско благородническо семейство, а тя – някаква „латино“-вдовица!…“

Много различни и много импулсивни, безумно обичащи се и безумно ревнуващи се, те си приличат по постоянната жажда за нови впечатления и приключения.  „Живеейки в разни градове, двамата били любители на вечерите с приятели, разходките и общуването един с друг, без да се вълнуват от материалното в живота. Често оставали почти без пари, но никога не превръщали това в проблем за съществуването си. Импулсивната Консуело му правела скандали поради избухливия си харатер. Понякога дори затръшвала вратата на дома, но влюбеният Антоан винаги успявал да я върне, а тя никога не се съпротивлявала да го направи. И двамата съзнавали, че не могат един без друг, каквото и да си причинят. Двамата с Екзюпери наистина били станали едно цяло. Единство на противоположностите, които се привличат. Според биографите на писателя, Консуело изиграва огромна роля в разгръщането на неговия талант.“

Всичките му романи („Нощен полет“, „Земя на хората“, „Боен пилот“, „Южната поща“ и „Писмо до един заложник“) са вдъхновени от живота на летеца-писател. Без да са автобиографични, те представят истинската картина на неговия жизнен път. Особено място сред тях заема „Малкият принц“ (1943). Написана в Ню Йорк през 1942 г., като форма и жанр тя няма аналог в световната литература. Претворявайки личните си преживявания в поетичен и философски план, авторът създава една вълшебна приказка с дълбоки размисли за живота, любовта и смъртта. Литературният шедьовър е още по-въздействащ с илюстрациите, направени от самия автор. Подобни на детски рисунки, те  допълват чистотата и красотата на думите.

Тази прекрасна книга директно докосва човешката душа, напомняйки ни, че „всички възрастни са били преди това деца, но много малко от тях си го спомнят.“ Книгата е преведен на 180 езика и продадена в повече от 50 милиона копия по цял свят. Адаптирана е за опера, театър и кино. Първият български превод е на Константин Константинов. Той пише: „Екзюпери създаде една съвсем нова литература, в която сближи човека с първичните елементи: земята, пустинята, водата, звездите. Той ни сроди с тях чрез своето „сечиво“ – самолета и чрез една нова мъдрост и нова поезия.“ През 1994 г. Лъчезар Минчев превежда и издава „Малкият принц“ с оригиналните илюстрации на автора.

Августина Савова