На 4 януари 1643 година е роден великият английски учен Исак Нютон.
Основоположник e на съвременното естествознание и създател на класическата физика. Научните му изследвания са в областта на механиката, оптиката, астрономията и математиката. Формулира основните закони на класическата механика, открива закона за всемирното привличане, дисперсията на светлината, развива корпускуларната теория за светлината. Като обобщава резултатите от изследванията си и тези на своите предшественици в областта на механиката, Нютон създава огромния труд „Математически принципи на натурфилософията“ („Принципи“), който е издаден през 1687 година. В „Принципите“ е даден и законът за всемирното привличане, въз основа на който ученият обяснява движението на небесните тела и създава теорията на гравитацията.
Нютон има голям принос и в областта на оптиката. Резултатите от оптичните му изследвания се съдържат в труда „Оптика“ издаден през 1704 година.
Научното му творчество заема изключително важно място в историята на развитието на физиката. Според Айнщайн „Нютон е първият, който се опитва да формулира елементарните закони, по който протичат широк клас природни процеси, като постига това с голяма пълнота и висока точност“ , „… оказва дълбоко и силно влияние върху целия мироглед“ и „Сега мястото на Нютоновата схема с далекодействащи сили се заема от територията на полето, изменения претърпяха и неговите закони, но всичко, създадено след Нютон, е само по-нататъшно органично развитие на неговите идеи и методи“.