Инна Дойчинова : „Свободни ли сме днес?“

На 2 март 2023 година от 11.00 часа във фоайето на общинска зала „Май” се проведе церемонията по връчване на наградите от конкурса за написване на есе на тема „Свободни ли сме днес?”, организиран по повод 145 години от Освобождението на България.

Жури в състав Мария Вълкова от РУО Сливен – председател и членове журналистите Веселина Седларска и Щиляна Василева прегледаха и оцениха разработките. Наградите, осигурени от Народно читалище „ЗОРА 1860”, са :

I място : 200.00 лева ; II място: 150.00 лева ; III място: 100.00 лева

Днес публикуваме   есето на Инна Дойчинова, ученичка от 11 клас на ППМГ „Д. Чинтулов”, класирано на трето място:

Свободни ли сме днес?

/Есе/

В хода на човешката еволюция свободата се разглежда в различни аспекти според конкретната епоха. Днес всеки има различна представа за свобода и чувството за независимост и равнопоставеност е строго индивидуално.

Под понятието „свобода“ в наши дни се включват различни страни от човешкото битие, които не са били толкова популярни в миналото, че дори и непознати. Други са се запазили през вековете, въпреки напредъка на човечеството. Може би е заложен в нашата природа стремежът към самостоятелност и лично удовлетворение. Лошото обаче е, че сме се превърнали в консуматори, свикнали да получаваме всичко наготово и да приемаме истински стойностните неща за даденост.

От историческа гледна точка бихме достигнали до извода, че всички сме свободни: премахнато е робовладелството, имаме свобода на словото, притежаване на имущество и т.н., през 20в. в повечето страни жените също получават право да гласуват. С приетата през 1215г. „Велика харта на свободите“ се утвърждават някои от основните права на хората в Англия: никой да не бъде задържан и затварян без законна присъда, кралят да не налага нови данъци без съгласието на поданиците. През 1863г. е издадена „Прокламация за освобождаването на робите“ от Ейбрахам Линкълн, с която се дава свобода на робите. Това е първата от поредица мерки, довели до 13 поправка на конституцията на САЩ от 1865г., която отменя робството. „Свобода, равенство, братство” е девиз на Френската революция.

Въпросът обаче е много по-дълбок, отколкото изглежда на пръв поглед. С развитието на образованието и просветата все повече хора започват да разглеждат по-сериозно глобални проблеми като тези за взаимосвързаните свобода, право и независимост. Всеки е свободен да определи своята принадлежност към дадена общност или нация, да изразява мнението си публично, да се включва в различни обществени инициативи, да участва в управлението на страната, да притежава оръжие, да управлява финансите си и още много други привилегии, които са били непознати за обикновения човек от миналото, зависим от своя феодал. Има много примери в историята за експлоатация на поробени хора без никакви права. За тях свободата е била един жадуван блян, за когото са се борили и са оставили своя отпечатък в томовете исторически книги.

Четейки днес тези писания, си даваме сметка колко ценна за тях е била свободата. Сякаш вместо да започваме и ние да я оценяваме, злоупотребяваме с нея и се достига до т.нар. „слободия“. Рамките на допустимото са в различни размери за всеки човек. Докато на едни дадено поведение им се струва неприемливо, за други то е съвсем нормално. Всеки е свободен сам да си поставя определени морални прегради. Слободията е едно чудовище, което поглъща все повече хора и ги прави неспособни да спазват най-простите морални принципи. Ежедневно в медийното пространство се съобщава за различни криминални прояви. В повечето случаи извършителите биват осъждани и лишавани от свобода. Като че ли обаче голяма част от престъпността остава скрита, а извършителите – безнаказани. Сякаш правим крачка назад към скотското начало. Това би довело до хаос и разруха на човечеството, ако не се вземат превантивни мерки.

Дисидентът Георги Марков в своята пиеса „Комунисти“ пише: „А свободата? Това е втората най-безсмислена дума, която има в речника! Никой никога не е бил свободен!“. Той определя хората като: „самосъхраняващи се егоисти, хищни животни, които се дебнат един друг цял живот“. Смята ги за вечни роби, хищници, които се самоизяждат, без да зачитат свободата на отсрещния. Поради тази причина я смята за недостижима.

В някои държави все още не е достигнато равнището на свобода, което си представяме повечето, чувайки това понятие. Хората нямат право на глас, свободно изказване и отстояване на лична позиция, принудени са да спазват дори правила за облекло на публични места. Те биват дискриминирани било то по полов,  или расов белег. Често се излъчват репортажи за жените в Близкия Изток, които са зависими от своите съпрузи и притиснати от системата. Има страни, в които хора от определен етнос или раса са подложени на асимилация и правата им са ограничени. Тези държави сякаш са затворени в капсула на времето, от която не желаят да излязат и да прокарат нови идеи и ценности за израстването си като общество.

Както емблематичният Алеков герой Бай Ганьо, който се смята за журналист и злоупотребява със свободата на словото си за постигане на користните си цели, така и в съвременната журналистика могат да се намерят подобни примери. Лошото е, че  все повече се позволява разпространението на материали, изготвени с цел манипулация на обществото и извличане на лична изгода. Постоянно сме заливани от фалшиви новини, чиято популярност се разраства и води до печалба на автора.

Могат да бъдат дадени и примери за хора, които са неосвободени от стереотипното си мислене. Придържат се към общоприети стандарти и възгледи като загърбват собствените си предпочитания. Най-популярен пример в това отношение е моделът за съвършенство на визията, към когото много хора се стремят. По този начин губят своите отличителни белези, стараейки се да изглеждат като всепризнати личности. Стереотипите единствено вредят и смятам, че вече е време да се прекрати тяхното влияние.

Във време на епидемия, каквото беше последните няколко години, бяхме загубили до известна степен свободата си на общуване, на изява в определени дейности и колективни проекти, че дори и на пътуване. Изолацията ни накара да си дадем сметка за истински стойностните неща. Може би част от хората започнаха да ценят повече свободата си. Това показва, че и в лошото има зрънце добро.

Нека не гледаме на свободата като даденост. Тя може да се разгледа под различен ъгъл, но същността й е една. Майката дава живот, а свободата-неограниченост. Ключът към щастието се крие именно в тяхната хармония. Няма значение епохата или геополитическото пространство свободата е необходимост и стойността ѝ не бива да се омаловажава.